Трифлуперидол принадлежи към класа на типичните невролептици. Използвал се е основно за лечение мания намлява шизофрения. Днес той се използва рядко.
Какво представлява трифлуперидол?
Трифлуперидол принадлежи към класа на типичните невролептици. Използвано е главно за мания намлява шизофрения. Типично невролептици са поколението на по-стари невролептици, които са били използвани преди откриването на активната съставка клозапин през 1979 г., но днес се използват рядко поради тежките им странични ефекти. Трифлуперидол принадлежи към тази група. Химически трифлуперидолът е бутирофенон и е свързан с халоперидол (Халдол). Това е много мощно антипсихотично лекарство, разработено от Janssen Phamaceutica през 1959 г. Въпреки че халиперидолът все още се използва широко поради своите силно мощни антипсихотични ефекти, сравнителните проучвания показват, че трифлуперидол има по-силни странични ефекти, но се представя много по-зле по отношение на ефикасността. Поради тази причина интересът към трифлуперидол значително отслабна. Многобройни експерти смятат, че то вече не би трябвало да бъде от значение в психиатричната практика днес, тъй като е по-ефективно наркотици със значително по-малко странични ефекти. Използването на трифлуперидол е широко разпространено главно в САЩ. Прилага се или под формата на таблетки, или като депо инжекция, с депо инжекции като се предпочита, тъй като пациентите по-скоро не желаят да приемат лекарството редовно доброволно поради тежките странични ефекти.
Фармакологичен ефект
Трифлуперидол е т.нар допамин антагонист. Повечето учени вярват, че психотичните симптоми, като тези, наблюдавани в мания намлява шизофрения, се дължат на дисбаланс от допамин баланс в синаптична цепка. Допаминът е невротрансмитер който действа като предавател на информация между нервните клетки. Ако има твърде много допамин в синаптична цепка, това води до претоварване на стимула и съответно до психотични симптоми като халюцинации, мисловни разстройства, его разстройства и параноидни заблуди, които могат да варират по тежест. Трифлуперидол се свързва с допаминовите рецептори в централната част нервната система, особено така наречените D2 рецептори. Това се прави, за да се предотврати прекалено много допамин да затрупа нервните клетки. По-скоро целта е да се постигне a баланс в невротрансмитер ■ площ. Това от своя страна се надява да ограничи психотичните симптоми. Трифлуперидол обаче - както всички психотропни лекарства - засяга не само определени метаболитни процеси в мозък, но има въздействие върху цялото тяло, тъй като е в кръвта, когато се прилага. В резултат на това администрация на трифлуперидол, например, също има ефекти върху т.нар базални ганглии. Това са ядра, разположени под кората на главния мозък, които са отговорни за двигателната функция, но също така играят значителна роля в афекта, личната воля, спонтанността и т.н. The сърце, хормонални баланс, сексуалните функции, бъбреците и др. също могат да бъдат засегнати от администрация на невролептиците (както типични, така и нетипични). Психотропни лекарства които действат само на определени сайтове в мозък все още не съществуват. Следователно трябва да се очаква набор от странични ефекти.
Медицинско приложение и употреба
В психиатричната практика трифлуперидол се използва / използва главно срещу психотични симптоми в контекста на маниакални или шизофренични разстройства. Те могат да включват заблуди, его разстройства, афективни разстройства, формални разстройства на мисълта и др. Лекарството може да се използва и за лечение на органично причинени психози при някои обстоятелства. Органично причинените психози са физически оправдани и могат да бъдат причинени например от мозък тумор или черепно-мозъчна травма. Тъй като симптомите приличат на маниакални или шизофренични психоза, трифлуперидол по този начин може да бъде показан. Други употреби на трифлуперидол включват психомоторна възбуда, възбуда в контекста на психичното забавяне или в контекста на аутизъм разстройство на спектъра и гадене намлява повръщане. В редки случаи трифлуперидол се използва и за лечение на тикови разстройства. Това е така, защото трифлуперидол, като силно мощен невролептик, също има седативен ефект. Прилагат се между 2.5 и 16 mg от активната съставка. Оптималното доза варира от пациент на пациент, като по-високи дози обикновено се прилагат при остри психотични епизоди, отколкото при други показания. В допълнение към употребата при остри психотични епизоди, трифлуперидол се използва и за тяхното предотвратяване. Докато седативен ефектът е незабавен, антипсихотичният ефект настъпва само след няколко дни или седмици. Редовната употреба на лекарството може да помогне за предотвратяване на рецидив, като поддържа нивата на допамин в синаптична цепка в баланс.
Рискове и странични ефекти
Трифлуперидол е сред най-мощните невролептици. Това обаче е и лекарство, което обикновено причинява много сериозни странични ефекти. Основни сред тях са така наречените екстрапирамидни двигателни нарушения (EPMS), които могат да включват подобни на Паркинсон симптоми, заседнало поведение, както и ранни и тардивни дискинезия. Ранните и тардивни дискинезии са неволеви потрепвания във фарингеалната и езиковата област, които често са необратими и причиняват особен дистрес на пациентите. Установено е, че тези екстрапирамидни двигателни нарушения са особено чести и тежки при трифлуперидол администрация. Индуциран от наркотици депресия също е редовно последствие, както и хормонален дисбаланс, гърчове, кръв преброяване на смущения и главоболие. В редки случаи лекарството може да причини така наречения злокачествен невролептичен синдром, който може да стане животозастрашаващ и да изисква незабавна медицинска намеса и прекратяване на лечението. Поради тези странични ефекти, които не са добре пропорционални на полезните ефекти, трифлуперидолът е непопулярно лекарство, което отдавна е заменено от други.
