Синоними
Стъблови ганглии, базални ядра
Въведение
Терминът „базални ганглии“ се отнася до основни зони, разположени под мозъчната кора (подкоркови), които са отговорни главно за контролирането на функционалните аспекти на двигателната функция. В допълнение, базалните ганглии контролират когнитивните сигнали и участват в обработката на информация от лимбична система. От невроанатомична гледна точка базалните ганглии формират съществена част от така наречената екстрапиримидна двигателна система (EPMS).
Анатомия
Базалните ганглии са изградени от различни структури в двете полукълба на мозък които извършват оживен обмен на информация. От анатомична гледна точка базалните ганглии се състоят от следните части: Nucleus caudatus (къдраво ядро)
- Nucleus caudatus (къдраво ядро)
- Nucleus lentiformis (лещовидно ядро), което от своя страна се разделя на: Putamen (тяло на черупката) Pallidum (Globus pallidus)
- Путамен (тяло на черупката)
- Палидум (Globus pallidus)
- Путамен (тяло на черупката)
- Палидум (Globus pallidus)
Функционално черното вещество (substantia nigra) на средния мозък и субталамусното ядро също се броят като базални ганглии. По време на ранното ембрионално развитие, путаменът и ядрото на опашката са в непосредствена близост.
Въпреки това, тъй като централната нервната система узрява, тези две структури са разделени от образуването на дълги проекционни пътища (т.нар. capsula interna). При възрастния мозък, само фина ивица, наречена „стриатум“ свързва путамена с къдравото ядро. Стриатумът е и единствената входна точка в базалния ганглий система.
По този начин импулсите отвън се предават чрез влакното от фини влакна в отделните структури на базалните ганглии. Базалните ганглии получават информация главно от мозъчната кора и сивото вещество. В допълнение, различни основни области на централната нервната система (например, така наречените рафе ядра и ретикуларната формация) също редовно изпращат импулси в базалните ганглии. Изходящата информация се изпраща от базалните ганглии през pallidum internum (GPI) към други мозък региони. Чрез инхибитора невротрансмитер GABA, базалният ганглий се проектира директно върху чашка.
функция
Като цяло човешкият мозък досега се смяташе за по-слабо разбран. По тази причина сложните функции на базалните ганглии до днес са малко проучени. Предполага се, че отделните структури на базалните ганглии играят решаваща роля при подбора и обработката на моторни и немоторни модели на действие.
Освен това те регулират потискането на моделите на активиране, които в момента не са необходими. В хода на тези сложни задачи обаче Базалните ганглии не работят самостоятелно. По-скоро ядрото на опашката, путамените и глобусът палидус са интегрирани в контролна верига като филтърни станции.
Потокът от информация изтича от мозъчната кора и се предава чрез базалните ганглии към чашка а от там до фронталния лоб на мозъчната кора. Почти всяка част от мозъчната кора изпраща информация до входната станция на базалните ганглии (т.е. стриатума). Единствените изключения са предимно зрителната кора (зрителният център) и зоните на мозъка, отговорни за слуха. Чрез изходните станции на базалните ганглии (substantia nigra и globus pallidus) крайната информация, обработена в ядра, се изпраща до чашка чрез инхибиторни импулси. Таламусът от своя страна изпраща активиращи импулси към мозъчната кора на фронталния лоб.
