Тикове чрез стрес
Стресът не е причина за тикове, но може да задейства и усили тикове. Следователно е важно засегнатите да се научат как да се справят със стреса, а от друга е важно околната среда да не причинява допълнителен стрес. Принципите на поведение на дете или възрастен или високо надарен човек на всяка възраст с временен или хроничен тик включват същите основни принципи, описани там. Освен това е желателно индивидуално управление на стреса на засегнатото лице, което може да включва, наред с други неща, техники за релаксация, упражнения за осъзнаване на тялото, движения и създаване на балансирано ежедневие
Тикове след инсулт
A удар, в определена област на мозък наречен базални ганглии, може да задейства тикове. Това често се проявява в едностранно неволно прилепване на ръцете и краката, така наречения хемибализъм. Засегнатото лице не може да контролира тези движения.
Те могат да бъдат погрешно интерпретирани от другите като израз на агресивност. Тук обучение за възприятие, управление на стреса и, ако е необходимо, хомеопатична терапия или медикаментозна терапия с невролептици се препоръчва. Във физио-, ерго- и логопедия- тикове могат да бъдат третирани целенасочено в контекста на удар. Тук акцентът трябва да бъде върху участието и независимостта в ежедневието, както и повишаването на индивидуалното качество на живот и интеграцията на близките.
Тикове при синдром на Турет
In Синдром на Турет може да се наблюдават различни моторни и вокални тикове. В Синдром на Турет, тиковете често започват през детство или млада зряла възраст. В допълнение към тиковете, човек често наблюдава обсесивно-компулсивно разстройство и ADHD.
Социалното поведение също може да бъде забележимо, но не е задължително. Моторните тикове могат да бъдат толкова изразени, че засегнатите да не могат да използват ръцете си за ежедневни дейности. Тиковете са внезапни, бързи, повтарящи се движения или звуци.
Те могат временно да бъдат потиснати с нарастващо напрежение. Те се изпитват като вътрешна принуда и често имат лоши усещания в засегнатите области на тялото, които водят до изпълнение на движението. Диагнозата се поставя чрез прецизно разпитване (анамнеза) и наблюдение на пациента за по-дълъг период от време.
Терапията е симптоматична, а често и психотерапевтична. Някои пациенти обаче се научават да се справят със заболяването си без терапия. Медикаментозна терапия с невролептици се препоръчва само в случаи на екстремни страдания. В много случаи има подобрение или дори пълна загуба на тикове.
Всички статии от тази поредица:
