Терапия на мания

Синоними

Биполярно афективно разстройство, маниакално-депресивно разстройство, циклотимия, депресия

дефиниция

мания е разстройство на настроението, подобно на депресия. Обикновено е много повишен („възвишение до небето“) или в редки случаи ядосан (дисфоричен). Прави се разлика между хипоманични епизоди, психотични мания и смесени маниакално-депресивни епизоди.

Диагноза

Диагнозата на a мания, подобен на депресия, обикновено се прави от a психиатър или опитен психотерапевт по въпроса. В зависимост от тежестта на симптомите, необходимостта от лечение често може да се види от хора, близки до пациента. Най-важните инструменти за поставяне на диагноза са диагностичното интервю с терапевта и така нареченото чуждестранно анамнестично интервю.

Това означава, че близките хора съобщават на терапевта своето възприятие за развитието на болестта. (Начало на симптомите и др.) Специалната необходимост от такава чужда анамнеза се крие в ненадеждността на описанието на пациента поради промененото самовъзприятие.

По принцип трябва да се отбележи, че терапията на мания обикновено се оказва много трудна. Тъй като пациентите в много случаи изпитват реално повишаване на двигателното си желание, своята бодрост и самооценка, те самите не виждат нужда да се подлагат на терапия. В хода на заболяването дори близките роднини обикновено не могат да поддържат връзката с пациента. В най-лошия случай може да се стигне и до външно агресивно поведение

Терапия

Има три форми на терапия: медикаментозна терапия стационарна терапия електроконвулсивна терапия

• Лекарствена терапия
• Стационарна терапия
• Електроконвулсивна терапия

Лекарствена терапия

Медикаментозното лечение на маниакалния епизод е постигнало напредък през последните години до степен, че има нови одобрения и тук, в Германия. През предишните години това бяха главно така наречените стабилизатори на настроението (карбамазепин - напр. Tegretal®; валпроева киселина - например, ергенил; литий - напр. Hypnorex ®) и класическите антипсихотици (халоперидол - напр. Халдол ®), които са били използвани за терапия. Основният проблем тук обаче бяха понякога огромните странични ефекти на гореспоменатите лекарства.

Само с одобрението на оланзапин (Zyprexa®, Zyprexa® Velotab) опциите за терапия започнаха ли да се движат. Оланзапин (Zyprexa ®) е „нетипичен“, т.е. нов невролептик, който се характеризира със значително по-слабите си странични ефекти. Това може да доведе до подобрена готовност за терапия.

Тук не трябва да се прикрива най-често съобщаваният страничен ефект на оланзапин Zyprexa. OlanzapineZyprexa ви огладнява. В повечето случаи пациентите са наистина гладни за захар и мазнини.

В резултат на това в много случаи се получава наддаване на тегло. За разлика от нормалната начална доза за психотичен епизод (приблизително 10-20 mg), трябва да се започне с много по-висока доза при мания (приблизително

40 mg) и намалявайте дозата много бавно, докато пациентът се подобрява. От декември 2003г Рисперидон (Риспердал ®) също е официално одобрено лекарство за лечение на остра мания. Първи резултати с Риспердал са много обещаващи.

Кветиапин (Seroquel ®) също е одобрен в началото на 2004 г. Литий се използва и до днес в клиничната практика. Ако и терапевтът, и пациентът са еднакво информирани за възможните рискове от литий терапията, това лекарство има предимството, че е доказано в различни проучвания, че осигурява защита срещу рецидив.

Поради това се използва за профилактика, т.е. за предотвратяване на нова фаза на заболяването. Гореспоменатите рискове от терапия с литий се крият в „опасността от интоксикация“, т.е. опасността от отравяне на пациента. До известна степен тялото може да абсорбира литий.

Ако обаче в тялото има твърде много литий, т.е. т.нар кръв нивото се повишава над определено ниво (за заинтересованите:> 1.2 mmol / l), тялото реагира със симптоми на интоксикация, които могат да станат животозастрашаващи при извънредна ситуация. За да се избегне точно това обаче, съдържанието на наркотици в кръв трябва да се определя редовно в началото на терапията, по време на терапията, както и когато дозата се увеличава.Валпроева киселина намлява карбамазепин са лекарства, които всъщност са взаимствани от терапията на епилепсия (така наречените антиконвулсанти). През последните години те често се използват, когато литиевата терапия не е била успешна.

Проблемът беше, че в много случаи те нямаха реален лиценз за лечение на мания и следователно бяха „извън етикета“, излагайки предписващите амбулаторни лекари на риска да трябва да платят глоба, ако здраве застрахователните компании забелязаха, че лекарството помага на пациента, но не дава документирано разрешение за лечението му. От лятото на миналата година обаче валпроева киселина е одобрен и в Германия, което е хубаво, тъй като се счита от експертите за първи избор за определени подвидове мания (мания с психотични характеристики или бързо колоездене). Ниска сила невролептици (прометазин - напр

Atosil ®, левомепромазин - напр. Neurocil ®), но също бензодиазепини (например диазепам, оксазепам) имат изключително важна роля при лечението на мания. Известно е, че възстановяването на редовен сън е изключително полезно при лечението на маниакален епизод.

Тъй като и двете гореспоменати групи лекарства имат седативен ефект, т.е. овлажняващ и стимулиращ съня ефект, те често се използват (обикновено в комбинация с други лекарства). За разлика от нормалната начална доза за психотичен епизод (приблизително 10-20 mg), трябва да се започне със значително по-висока доза при мания (приблизително

40 mg) и намалете дозата много бавно като състояние подобрява. От декември 2003г Рисперидон (Риспердал ®) също е официално одобрено лекарство за лечение на остра мания. Първите резултати с Risperdal са много обещаващи.

Кветиапин (Seroquel ®) също е одобрен в началото на 2004 г. Литият се използва и до днес в клиничната практика. Ако и терапевтът, и пациентът са еднакво информирани за възможните рискове от терапията с литий, това лекарство има предимството, че е доказано в различни проучвания, че осигурява защита срещу рецидив.

Поради това се използва за профилактика, т.е. за предотвратяване на нова фаза на заболяването. Гореспоменатите рискове от терапия с литий се крият в „опасността от интоксикация“, т.е. опасността от отравяне на пациента. До известна степен тялото може да абсорбира литий.

Ако обаче в тялото има твърде много литий, т.е. т.нар кръв нивото се повишава над определено ниво (за заинтересованите:> 1.2 mmol / l), тялото реагира със симптоми на интоксикация, които могат да станат животозастрашаващи при извънредна ситуация. За да се избегне точно това, обаче, съдържанието на лекарството в кръвта трябва да се определя редовно в началото на терапията, по време на терапията, както и когато дозата се увеличава. Валпроева киселина и карбамазепин са лекарства, които всъщност са взаимствани от терапията на епилепсия (така наречените антиконвулсанти).

През последните години те често се използват, когато литиевата терапия не е била успешна. Проблемът беше, че в много случаи те нямаха реален лиценз за лечение на мания и следователно бяха „извън етикета“, излагайки предписващите амбулаторни лекари на риска да трябва да платят глоба, ако здраве застрахователните компании забелязаха, че лекарството помага на пациента, но не дава документирано разрешение за лечението му. От лятото на миналата година обаче валпроевата киселина е одобрена и в Германия, което е хубаво, тъй като се смята от експертите за първи избор за определени подвидове мания (мания с психотични характеристики или бързо колоездене).

Ниска сила невролептици (прометазин - напр. Atosil ®, левомепромазин - напр. Neurocil ®), но също бензодиазепини (например диазепам, оксазепам) имат изключително важна роля при лечението на мания. Известно е, че възстановяването на редовен сън е изключително полезно при лечението на маниакален епизод. Тъй като и двете гореспоменати групи лекарства имат седативен ефект, т.е. овлажняващ и стимулиращ съня ефект, те често се използват (обикновено в комбинация с други лекарства).