Риспердал

Обяснение Определение

Risperdal® е така нареченият „атипичен невролептик”, т.е. доста модерно лекарство за психози. Освен това се използва и при лечение на мания. Risperdal® е едно от малкото лекарства, които могат да се използват и като така нареченото „депо“. С такова депо лекарство дневният прием на таблетки се пропуска и вместо това пациентът получава инжекция през определен интервал (2-4 седмици).

Търговски имена

Риспердал®

Химично наименование

Бензизоксатол (пиперидин)

Активна съставка

Рисперидон

Области на приложение

Шизофрения - както при остро, така и при продължаващо лечение мания - както при остро, така и при продължаващо лечение деменция - но само с психотични симптоми като заблуди, халюцинации или с агресивно поведение Гранично разстройство - с многократно самонараняване или външно опасно поведение Намаляване на интелигентността - с пробиви на импулси и хронична агресивност Основният ефект на Risperdal® е, че той намалява излишното количество на предаващото вещество “допамин“. В наши дни това свръхпредлагане се счита за основната причина за психотичното възприятие (напр халюцинации). По принцип системата за предаване на съобщения между нервните клетки работи на „принцип на заключване на клавишите“.

A нервна клетка освобождава пратено вещество (напр допамин). Това вестоносно вещество се вписва като ключ към различни други нервни клетки. Веществото „пратеник“ „лежи“ в тази ключалка (т.нар допамин рецептор) на нервна клетка и го отключва.

Биологично този процес на отключване означава, че отключеният нервна клетка става активен (изстрелва импулс). След като допаминът изпълни задачата си, той се връща в първоначалната си клетка, като кола до гаража. Сега е лесно да си представим, че свръхпредлагането на пратено вещество може да доведе до постоянно „отключване“ и отключената нервна клетка непрекъснато изстрелва импулси. Ако това се случи във всички важни области на мозък, ще възникне патологично възприятие. Рисперидон (Risperdal®) вече блокира (както всички други антипсихотици невролептици) допаминовите рецептори до такава степен, че излишното количество на допамин вече не води до такава патологична промяна.