Симптоми | Придобити хипотиреоидизъм

Симптоми

Засегнатите забелязват физически и психически спад в представянето, липсва им двигател и забавят движенията и мисловните процеси. Често пациентите се интересуват от събития в околната среда, което се отразява и в изражението на лицето им. Повишена е чувствителността на пациентите към студ (= непоносимост към студ) и кожата им е бледа, хладна, люспеста и суха, както и тяхната коса е суха и чуплива.

Пациентите сърце скоростта се забавя (= брадикардия), защото сърце е по-малко чувствителен към катехоламини (=хормони, които включват адреналин, например), които причиняват повишаване на сърдечната дейност (вж. сърдечна аритмия). Въпреки че рефлексът на ахилесово сухожилие може да се задейства, това се случва по-бавно. Пациентите страдат все повече от запек (= акушерство) и имат груб, дрезгав глас.

Тъй като холестерол нивата на пациентите са повишени, по-ранно начало на артериосклероза е възможно. Менструални нарушения намлява безплодие може да се наблюдава при засегнати момичета и жени. Психологичните симптоми могат да се появят и да се проявят под формата на депресия, липса на задвижване и забавяне.

Пациентите могат да наддават на тегло поради генерализиран микседем. Този микседем се причинява от гликопротеини (=протеини със захарен остатък в химическата структура), които се съхраняват под кожата. Тези протеини имат осмотичен ефект, т.е. привличат вода, което води до задържане на вода в организма. Това води до увеличаване на теглото.

Диагноза

Хипотиреоидизъм се определя въз основа на клиничните симптоми, представени от пациента и лабораторни тестове. Ако основната форма на хипотиреоидизъм присъства, концентрацията на щитовидния хормон Т4 в кръв се намалява, докато този на TSH и TRH се увеличава. Във вторичната форма обаче концентрацията на тиреоиден хормон и TSH нивата са намалени и TRH е повишен.

В третичния хипотиреоидизъм, всички хормони на регулаторната верига присъстват само в силно намалени концентрации. Ако пациентът има автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, в 95% от случаите автоантитела срещу ензим (= биологичен катализатор) на клетките на щитовидната жлеза. Автоимунен процес може да бъде диагностициран с помощта на ултразвук изследване на щитовидната жлеза и евентуално вземане на тъканни проби. Друга диагностична опция е сцинтиграфия: Тук човек използва способността на щитовидната жлеза да съхранява йод и го включете в щитовидната жлеза хормони. Чрез прилагане на радиоактивно вещество чрез вена, което е свързано с йод, функцията на щитовидната жлеза може да бъде проверено: Силно намалено или липсващо съхранение на радиоактивно маркиран йод в щитовидната жлеза показва недостатъчна функция на органа: Малко клетки на щитовидната жлеза са активни, затова е необходимо малко йод за производството тиреоидни хормони и следователно не се абсорбира в органа.