Симптоми | Пигментни петна по челото

Симптоми

Най-често срещаната форма на пигментни петна сте възрастови петна, наричани още lentigines seniles или lentigines solares (слънчеви петна). Както името вече разкрива, възрастови петна се срещат предимно на по-висока възраст; най-вече от 40-ата и почти винаги от 60-ата година от живота. Обикновено, възрастови петна се намират на участъци от кожата, които са били изложени на слънце в продължение на години, като челото, бузите, предмишниците или задната част на ръката.

Тук те се проявяват като жълтеникави до тъмнокафяви петна. Предимно възрастовите петна са малки и закръглени, но могат да бъдат и неправилно ограничени и с размер до няколко сантиметра. Особено неправилна форма или неравномерно оцветени старчески петна трябва да бъдат прегледани от лекар, тъй като те често крият черна и в редки случаи бяла кожа рак.

По принцип кожа рак не се развива от възрастово петно, но може да бъде много подобно на възрастово петно ​​и по този начин да се маскира. Поради тези причини нововъзникващи или променящи се пигментни петна винаги трябва да се изяснява от лекар. Пациенти с акне и кожните алергии също са склонни да развиват пигментация по-често.

Това се дължи на вече раздразнената им и неправилно оцветена кожа. Продължителното излагане на слънце допълнително уврежда кожата и примесите са по-впечатляващи от по-тъмните петна. Мелазмата е друг вид пигментно разстройство, което засяга главно млади жени в детеродна възраст и се причинява от хормонални колебания.

Такъв може да бъде случаят, например по време на бременност или когато приемате естроген-съдържащи препарати като противозачатъчното хапче или хормонозаместителна терапия. (Вижте: Нарушения на пигмента причинено от противозачатъчното хапче) Проучванията показват, че женският пол хормони (естроген и прогестерон), които се отделят във високи дози, особено по време на бременност, увеличават активността на меланоцитите в комбинация със слънцето. Това води до свръхактивност на меланоцитите и по този начин до хиперпигментация, т.е. повишено потъмняване на кожата.

Обикновено мелазмата се характеризира със симетрично разпределение пигментни петна на челото, слепоочията и бузите. Тези петна обикновено са с неправилна форма и могат да се слеят едно в друго. След края на бременност или след спиране на приема на лекарството може да настъпи намаляване на пигментацията. В някои случаи обаче мелазмата може да остане завинаги.

Една форма на твърде леки нарушения на пигментацията е витилиго. Това е често срещано генетично заболяване, което засяга деца и юноши и често е свързано с други автоимунни заболявания като Грейвс или Болестта на Адисън. Поради генетичен дефект се появяват отделни или разпръснати светли до бели петна (хипопигментация) на кожата, които могат да бъдат с неправилна форма и разпределени по цялото тяло. Избраната терапия за витилиго е фото- или светлинна терапия, която се подобрява в 70% от случаите.