Симптоми на сифилис
Само около половината от всички инфекции с T. pallidum водят до симптоматично протичане. Разграничават се четири различни етапа: I етап от сифилис симптомите (първичен стадий) включват инкубационния период, появата на първичния ефект и времето на спонтанната му регресия. Инкубационният период от инфекция до появата на първите симптоми на сифилис е средно 3 седмици, в изключителни случаи също 1 седмица до 3.5 месеца.
През това време патогенът се размножава в точката на влизане до концентрация от около. 107 / g тъкан. Основният симптом е груб язва с повдигнат ръб, известен също като твърд шанкър или язва твърда.
Той е с размерите на малък нокът, кръгъл, безболезнен и произвежда бистра течност. Обикновено се намира в гениталната област, но може да се намира и извън гениталната област (екстрагенитална) във всяка част на тялото, напр. устна, сандък, пръсти. В такива случаи язва durum лесно се пренебрегва или тълкува погрешно.
В допълнение, язва може да се скрие в отворите на тялото, например във влагалището или анус, а след това обикновено се открива само случайно или изобщо не. Основният ефект на сифилис е силно заразен (силно заразен), тъй като съдържа множество живи патогени. Приблизително една седмица след появата на язвата (регионалната) лимфа възел, разположен близо до язвата, се увеличава (лимфаденопатия).
Възелът се чувства трудно, лесно се движи и безболезнено. Това лимфа възел е известен също като сателитен бубон. Комплексът, състоящ се от първичен и сателитен бубон, се нарича първичен комплекс.
Симптомите на първичния ефект се лекуват спонтанно 3-6 седмици след появата им, но подуването на лимфа възел може да продължи месеци. II етап на сифилис (вторичен стадий) включва времето на конфронтация на организма с патогена. Развива се след около 6 - 12 седмици след инфекцията поради хематогенното разпространение (генерализация) на патогена и се състои от органни прояви, характеризиращи се с голям брой патогени и висок риск от инфекция.
На този етап могат да се наблюдават предимно симптоми като промени в кожата (проява на кожата), но също треска, умора, главоболие, болка в шия и крайници, подуване на небни сливици с белезникави покрития и дрезгавост (ангина syphilitica), разширяване на далак и общо подуване на лимфни възли може да се случи. Най-важните кожни прояви включват т. Нар. Roseola syphilitica, condylomata lata, мукуени плаки и алопеция. Розовият лишей е безвредно кожно заболяване, което може да бъде объркано с кожните симптоми на сифилис.
Roseola syphilitica се среща при 75-100% от пациентите и се състои от бледо, петна (макуларен) обрив (екзантема), който се ограничава главно до горната част на тялото (багажника). Дланите на ръцете и стъпалата също могат да бъдат засегнати (палмоплантарен сифилис). С течение на времето петна от екзантема се превръщат в мехури (папули) и след това се лекуват с или без лечение, като обикновено оставят светли (хипо-) и тъмни (хиперпигментирани) петна по кожата.
В областта на гениталиите, под гърдите и между пръстите на ръцете и краката се образуват широки, меки, повърхностно плачещи и силно заразни папули, които се наричат condylomata lata. Мукуените плаки също са силно инфекциозни папули, които са разположени върху лигавицата, т.е. уста, език, но и във влагалището. Ако скалпът е засегнат, неправилен загуба на коса, наречена сифилитична алопеция.
Симптомите на вторичния стадий отшумяват 2-6 седмици след началото. Те обаче могат да се повторят, ако болестта остане нелекувана. След етап II на сифилис може да има или спонтанно излекуване, латентност или етап III.
Латентността е периодът от време след излекуване на първичната инфекция, през който не са налице клинични симптоми. Тя може да продължи по-малко от 1 година или дори да продължи цял живот. Патогенът присъства и в тялото по време на латентност, така че антитела срещу T. pallidum може да се намери в кръв по време на тази фаза.
Латентният етап се разделя на пролетната латентност, т.е. клинично непоявяващото се време през първите 4 години след началото на заболяването, и късната латентност, т.е. неявното време след това. По време на пролетния латентен период, но обикновено само до една година, симптомите на вторичен сифилис могат да се появят отново.
Подразделението съответства на заразността на пациента (риск от инфекция), която е висока през първата година след началото на заболяването и след това рязко спада.В края на латентността пациентът вече не е заразен, сексуалните партньори вече не са заразени, но все още съществува риск от предаване от майката на плода и чрез него кръв предаване. Латентността може да бъде прекъсната по всяко време от появата на симптоми на вторично или третично заболяване. Етап III сифилис (третичен стадий) се среща в около 35% от нелекуваните случаи на сифилис след 2-5 години.
На този етап вътрешни органи (черен дроб, мозък, аорта) също са засегнати в допълнение към кожата. Етапът се характеризира със следните симптоми: специфични тъканни образувания (грануломи) на кожата са венци и сифилни лезии. Венци са безболезнени тумори / тумори с еластична консистенция, които са склонни да се стопят (гума), изпразване на жилава течност и образуване на белези.
Те се развиват в подкожната тъкан (субкутис), издуват кожата и след това се разпадат на рязко дефинирани, груби язви (язва). Вътре в венци, има малко живи патогени, отговорни за тяхното развитие. Венците най-често се намират в кости, кожата и лигавиците.
В лицето и уста зона, която могат да доведат до унищожаване (дупки в небцето намлява носната преграда, седло нос), в костта до фрактури, в черен дроб да се жълтеница (иктер). Сифилидите се състоят от кафяво-червени, груби, с форма на леща възли, които са ясно повдигнати над нивото на кожата. Те могат да се появят навсякъде по тялото, за предпочитане в разгъващите се страни на ръцете, но също така могат да засегнат гърба и лицето и да не причиняват дискомфорт.
Промени в сърце намлява съдове (сърдечно-съдови) се дължат на съдово възпаление (васкулит) на малки и средни артерии и вени (облитерен ендартериит). Това възпаление засяга главно кръв съдове of аортата, които захранват аортата (vasa vasorum). Стенната тъкан, доставена от vasa vasorum, изчезва, а еластичните влакна в аортната стена изчезват.
Разширение (разширяване) на аортата се формира, което може да се развие в аневризма. Разкъсването на аневризма обикновено е фатално. Често това са пациенти, които са преживели сифилис десетилетия преди това.
Невросифилисът принадлежи към IV етап на симптоми на сифилис или късни форми. Разделя се на две основни форми: 1. менинговаскуларният невросифилис засяга предимно кръвта съдове в мозъчните обвивки, мозък тъкан и гръбначен мозък. Възпалението на съдовете (артериит) води до намален приток на кръв и по този начин до увреждане на нервната система.
Това може да доведе до симптоми като гърба болка, сензорни нарушения, спазми, симптоми на неуспех като хемиплегия и инсулти. 2. типичните симптоми на паренхиматозния невросифилис са прогресивна парализа и гръбни пластини. Прогресивната парализа се основава на унищожаването на нервните клетки (за предпочитане в мозък) И мозъчна атрофия (мозъчна атрофия), при което фронталният лоб е особено засегнат.
деменция, памет загуба, мегаломания, халюцинации, говорни нарушения, треперене, инконтиненция намлява спазми може да се случи. В случая на гръбните пластини, гръбначен мозък е предимно засегнат. Пациентите страдат от мълния болка както и загуба на температура и вибрации, нарушения на походката, нарушения на уринирането, импотентност, загуба на сухожилие рефлекс и светлинни ученици. Освен това могат да се появят и промени в цереброспиналната течност (цереброспинална течност) без клинични прояви, т.е. асимптоматичен невросифилис. -> Продължете към темата предаване на сифилис
