Риск от тромбоемболия поради комбинирани хормонални контрацептиви

Следва обобщение на най-важните данни за риска от тромбоемболия (оклузия на кръв плавателен съд от отделен тромб (кръвен съсирек )) под хормонални контрацепция (контрацепция с хормони). СЗО посочи четири категории рискови констелации за улесняване на проблема и те редовно се преразглеждат и допълват при необходимост.

Категории Описание
1 Неограничена употреба на КОК (комбинирани орални контрацептиви); ползата надвишава риска без ограничения
2 Полза> Риск
3 Риск ≥ полза (относителни противопоказания); само след подробно обяснение и липса на алтернативи
4 Противопоказания (противопоказания) поради висок здраве рискове.

Венозен тромбоемболизъм риск с КОК (орален, нонорален (вагинален пръстен, пластир).

  • Последните оценки потвърждават предишната оценка, че рискът от венозна тромбоемболия (VTE; (оклузия на вена от изместен кръв съсирек)) е нисък сред всички ниско-доза СНС (етинил естрадиол съдържание <50 μg).
  • Има ясни доказателства, че в зависимост от съдържащия се прогестин има разлики в риска от ВТЕ между ИБС. Наличните в момента данни предполагат, че комбинирани хормонални контрацептиви (СНС; комбиниран хормон контрацепция), съдържащи прогестагени левоноргестрел, норетистерон, или norgestimate имат най-ниския риск от ВТЕ сред комбинираните хормонални контрацептиви (вижте Таблица 1 по-долу).
  • При предписване на ИБС, рискови фактори на всяка отделна жена / потребител - особено тези за ВТЕ, както и разликите, които съществуват между препаратите по отношение на риска от ВТЕ, трябва да се имат предвид.
  • Не е необходимо да се прекратява подготовката, ако не е имало предишни проблеми с употребата на комбинирания хормонален контрацептив.
  • Няма доказателства, че има разлики в риска от артериална тромбоемболия (АТЕ) при ниско-доза CHD (етинил естрадиол съдържание <50 μg).
  • При повечето жени ползите, свързани с употребата на ИБС, значително надвишават риска от поява на сериозни нежелани събития. Сега фокусът е върху значението на отделната жена / потребител рискови фактори и необходимостта от преоценка на рисковите фактори редовно. Освен това трябва да се повиши информираността за признаците и симптомите на VTE или ATE. Тези признаци и симптоми трябва да бъдат описани на потребители, на които са предписани ИБС.
  • Възможността за свързана с ИБС тромбоемболия винаги трябва да се има предвид, когато потребителят представи подходящи симптоми.

1 CHD съдържа етинилестрадиол or естрадиол плюс хлормадинон, дезогестрел, диеногест, дроспиренон, етоногестрел, гестоден, номегестрол, норелгестромин или норгестимате.VTE риск с комбиниран хормонални контрацептиви.

Прогестин, съдържащ се в CHD (комбиниран с етинил естрадиол, освен ако не е посочено друго). Относителен риск в сравнение с левоноргестрел. Очаквана честота (на 10 000 жени и година на употреба)
Небременни неупотребяващи - 2
левоноргестрел препратка 5-7
Norgestimate / Norethisterone 1,0 5-7
Диеногест 1,6 8-11
Гестоден / дезогрестрел / дроспиренон 1,5-2,0 9-12
Етоногестрел / норелгестромин 1,0-2,0 6-12
Хлормадинон ацетат / номегестрол ацетат (естрадиол) За потвърждение За потвърждение

1 Провеждат се или се планират допълнителни проучвания за събиране на значими данни за риска от тези препарати. Допълнителни бележки

  • Неорално комбинирано хормонални контрацептиви, например, контрацептивни пластири, вагинален пръстен имат, като орално комбинирани контрацептиви, понякога значително повишен риск от тромбоза между (2-7 пъти) в сравнение с левоноргестрел [S3 насока].
  • Тромбоемболичен риск при монотерапия с прогестин (орално, вътрематочно, интрамускулно): оралната и вътрематочна монотерапия с прогестин не води до повишен риск от тромбоемболични събития [4, насоки]. Това не е вярно за интрамускулно тримесечно инжектиране с депо медроксипрогестерон ацетат. Той има 6.5 пъти повишен риск от тромбоза [5 насоки].

Тромбоемболичен риск от рецидив с антикоагулация (антикоагулация)

Въпреки че орални контрацептиви трябва да бъде автоматично преустановено от повечето професионални общества след тромбоемболично събитие, това вече е все по-противоречиво, тъй като протромботичните хормонални ефекти (ефекти на прокоагулантния хормон) се компенсират от антикоагулация. Към днешна дата има само едно проучване по тази тема. Авторите не откриват разлики в честотата на повтарящите се ВТЕ при антикоагулация и различните дози хормони при 18 88 жени. Рискът от тромбоемболични усложнения е по-висок при лечение с ривароксабан или варфарин при пациенти

  • Без излагане на хормони 4.7% / годишно (N = 1413).
  • Препарати, съдържащи естроген 3.7% / годишно (N = 306).
  • Прогестагенови монопрепарати 3.8% / годишно (N = 217).

Въпреки че не съществуват допълнителни валидни данни, според експертно мнение може да се обсъди следната процедура (модалност):

  • Комбинираните контрацептиви трябва да бъдат прекратени поради риск за здравето, който все още не е ясен
  • Прогестогенните монопрепарати се считат предимно за безпроблемни, тъй като очакваната полза надвишава потенциалния риск, изключение: тримесечно инжектиране: депо медроксипрогестерон ацетат)
  • Прогестагенните монопрепарати са също след прекратяване на антикоагулационните средства, избрани за антиконцепция (изключение: тримесечно инжектиране: депо медроксипрогестерон ацетат).
  • непланирана бременност е висок риск за пациентите на антикоагуланти поради
    • Подновени тромбоемболични усложнения в резултат на свързана с бременността повишена съсирваща активност
    • Както варфаринът, така и NOAK (новите перорални антикоагуланти) имат повишен риск от ембриотоксичност

Риск от тромбоемболични рецидиви без антикоагулация

  • Използването на хормонални комбинирани контрацептиви (орално, трансдермално („чрез кожа“), Вагинално) при пациенти след остро или предишно тромбоемболично събитие е противопоказано (не е показано).
  • За антиконцепция (контрацепция) трябва да се използва монотерапия с прогестин (перорално, вътрематочно), тъй като ползата надвишава всяка потенциална опасност, която все още не е доказана
  • Не се препоръчва използването на депо медроксипрогестерон ацетат (тримесечно инжектиране), тъй като няма данни за него.

Риск от тромбоемболия при предразполагащи фактори (затлъстяване, хиперлипидемия/ дислипидемия, хипертония/високо кръвно налягане, никотин) (насока).

Доказателствата от изследването за горното рискови фактори е лошо и неубедително. Ако изобщо тези рискови констелации изглежда имат само незначително влияние върху риска от тромбоемболия. Изглежда, че няма риск от монотерапия с прогестин, като проучванията също са лоши. Риск от артериална тромбоемболия (ATE) (насока).

Артериалният тромбоемболичен риск се отнася до инфаркт на миокарда (сърце атака) и исхемичен мозъчен инфаркт, два фактора, свързани с висока смъртност (смъртност). Най-важният рисков фактор, който обаче не може да бъде повлиян, е зависимата от възрастта честота на нарастване. Освен това съществуват вродени и придобити рискови фактори, които увеличават риска, напр ангина pectoris („сандък стегнатост”; внезапно болка в сърце ■ площ), диабет мелитус, липометаболитни нарушения, хипертония (високо кръвно налягане), пушене намлява мигрена. Данните са недостатъчни поради рядкостта на събитията във възрастовите групи жени, използващи противозачатъчни мерки. Направени са следните препоръки:

  • Комбинираните хормонални контрацептиви (СНС) трябва да се избягват поради повишения риск от инфаркт на миокарда и исхемичен мозъчен инфаркт от употребата на естроген в коагулационната система. Рискът зависи от етинил естрадиола доза. Относителният риск за миокарден инфаркт с КОК е 1.6, а относителният риск за удар е 1.7.
  • Пероралните прогестинови монопрепарати нямат ефект върху ATE.
  • прогестин импланти и съдържащите прогестин вътрематочни устройства нямат ефект върху ATE.
  • трябва да се избягва тримесечната инжекция, тъй като високи дози прогестини имат отрицателно въздействие върху кръв липиди (нива на липидите в кръвта).