Церебрална венозна тромбоза: Симптоми, причини, лечение

Кратък преглед

  • Описание: частично или пълно запушване на вена в мозъка от кръвен съсирек. Церебралната венозна тромбоза е рядка.
  • Симптоми: напр. главоболие, епилептични припадъци, неврологични дефицити (напр. двигателни нарушения), нарушено съзнание.
  • Диагноза: Образно изследване на мозъка (КТ, ЯМР) с контрастно вещество.
  • Лечение: прилагане на антикоагуланти (хепарин, антагонисти на витамин К), лечение на основното заболяване при септична церебрална венозна тромбоза (антибиотици, хирургия, ако е необходимо), допълнителни мерки, ако е необходимо, напр. лекарства срещу епилептични припадъци, намаляване на вътречерепното налягане (повишаване на горната част на тялото, операция, ако е необходимо), прилагане на болкоуспокояващи

Какво е церебрална венозна тромбоза?

Конгестията на кръвта често се появява по едно и също време на друго място – церебрална венозна тромбоза често се появява заедно със синусова тромбоза. Това е свързана със съсирек оклузия (тромбоза) на един или повече от така наречените церебрални синуси (мозъчни кръвоносни съдове): Това са кухини между два листа от твърдата менинга (твърда мозъчна обвивка), които пренасят венозна кръв от мозъка, менингите , и орбитира към вътрешната югуларна вена (която също получава кръв от различни церебрални вени).

Комбинацията от церебрална венозна тромбоза и синусова тромбоза се нарича венозна тромбоза на синусите. Настоящите насоки за тромбоза на церебралните синуси и церебралните вени се отнасят до тромбоза на церебралните венозни синуси (CVST).

Възможни последици от нарушен венозен отток

Застойът на кръвта, причинен от нарушения отток на венозна кръв при церебрална венозна тромбоза или синусова венозна тромбоза, може да има сериозни последствия:

В допълнение, задръстването на кръвта и произтичащото от това повишаване на налягането може да доведе до изтичане на течност от съдовете в околната тъкан, което води до подуване на мозъка (мозъчен оток).

Не на последно място, натрупаната кръв може да причини и кръвоизлив (стазисен кръвоизлив) (в известен смисъл кръвта се изстисква от най-малките венозни съдове чрез кръвния застой).

Церебрална венозна тромбоза: Честотата е ниска

Независимо от точните цифри, церебралната венозна тромбоза или тромбозата на синусовата вена са редки събития. По-висока заболеваемост се наблюдава сред деца, млади хора, жени във фертилна възраст и в страни с ниски доходи.

Тромбоза на церебралните вени: симптоми

Симптомите на церебрална венозна тромбоза обикновено се появяват постепенно. Те включват например:

  • Главоболие с различна тежест или местоположение (най-честият симптом)
  • епилептични припадъци (конвулсии)
  • неврологични дефицити в зависимост от местоположението на тромбозата, напр. двигателни нарушения (като хемипареза, т.е. парализа на половината от тялото, или монопареза, т.е. слабост/парализа в един крайник или част от крайника), нарушение на говора (афазия)
  • гадене
  • Повръщане
  • Нарушено съзнание

Симптомите на церебрална венозна тромбоза или тромбоза на синусова вена могат да варират значително – не само по вида, но и по тежестта на симптомите.

Ако забележите такива симптоми при себе си или при друг човек, трябва незабавно да се консултирате с лекар или клиника. Състоянието може да бъде животозастрашаващо!

Церебрална венозна тромбоза: причини и рискови фактори

Асептична (мека) церебрална венозна тромбоза

Най-често церебралната венозна тромбоза (синусова венозна тромбоза) не се причинява от инфекция. След това лекарите го наричат ​​асептичен или мек.

В повечето случаи хормоналните фактори играят причинно-следствена или улесняваща роля в развитието на заболяването: Жените, които приемат орални контрацептиви („хапчето“), са бременни или в раждане или получават хормонална заместителна терапия поради симптоми на менопауза, често са засегнати .

По-често асептична синусова или церебрална венозна тромбоза възниква и при наличие на вродена или придобита склонност към образуване на кръвни съсиреци (тромбофилия). Например, засегнати са пациенти с наследствено заболяване фактор V Leiden (APC резистентност).

Понякога заболявания на кръвта (хематологични заболявания като сърповидно-клетъчна болест и полицитемия вера) или злокачествени тъканни неоплазми (злокачествени заболявания) допринасят за асептична синусова или церебрална венозна тромбоза.

При около една четвърт от пациентите не може да се открие причина за асептична синусова или церебрална венозна тромбоза. Тогава това се нарича идиопатично.

Много рядко се появява синусова или церебрална венозна тромбоза след ваксинация срещу корона (вижте по-долу).

Септична церебрална венозна тромбоза

Септичната (инфекциозна) церебрална венозна тромбоза или тромбоза на синусовата вена се причинява от инфекция, както подсказва името. Понякога причината е локална инфекция в главата като:

  • Тонзилит (възпаление на сливиците)
  • Възпаление на мастоидния израстък на темпоралната кост (мастоидит)
  • Синузит (възпаление на параназалните синуси)
  • Възпаление на устната лигавица (стоматит)
  • Възпаление и/или абсцес в областта на челюстта и зъбите
  • Церебрален абсцес
  • Менингит (възпаление на мозъка)

Освен това инфекциите, засягащи цялото тяло (системни), също могат да причинят церебрална венозна тромбоза или тромбоза на синусовата вена, като например:

  • „отравяне на кръвта“ (сепсис)
  • Коремен тиф
  • Туберкулоза
  • Малария
  • дребна шарка
  • възпаление на черния дроб, свързано с инфекция (хепатит)
  • инфекции с херпес симплекс вируси
  • Цитомегалия
  • Covid-19
  • аспергилоза (гъбично заболяване)
  • Трихинелоза (глистно заболяване)

Церебрална венозна тромбоза като страничен ефект от ваксината

Според проучвания отделни пациенти развиват така наречения синдром на тромбоза с тромбоцитопения (TTS), т.е. тромбоза в комбинация с тромбоцитен дефицит, след приложение на една от тези ваксини: тялото все повече произвежда специални антитела, които се прикрепят към кръвните тромбоцити ( тромбоцити). Те се активират в резултат и се слепват заедно. След това тези „бучки“ могат да запушат фините съдове – мозъчните вени, например.

Церебрална венозна тромбоза: Диагностика

Снемането на медицинската история (анамнеза) на пациента може да даде на лекаря ценни улики за това какво причинява оплаквания като силно главоболие и двигателна слабост. Ако пациентът не може да предостави информация, например поради нарушено съзнание, лекарят ще поиска от члена на семейството необходимата информация, ако е възможно. Важните въпроси включват:

  • От колко време вие ​​(или пациентът) имате симптоми? Какви точно са оплакванията?
  • Има ли в момента инфекция, например с бактерии, вируси или паразити?
  • Имали ли сте (или пациентът) наскоро инфекция, като настинка, инфекция на средното ухо или синузит?
  • Вие (или пациентът) били ли сте наскоро ваксинирани срещу коронавирус?

Компютърна томография (КТ)

Компютърната томография (CT) на черепа с контрастно вещество показва възможна тромбоза в мозъка.

Магнитен резонанс (MRI)

MRI (магнитен резонанс) на черепа с прилагане на контрастно вещество също осигурява добра визуализация на кръвоносните съдове в мозъка и възможните оклузии. По време на ядрено-магнитен резонанс пациентът се вкарва в тръбовидната машина за ядрено-магнитен резонанс на диван и трябва да лежи там възможно най-неподвижно. След това компютърът създава прецизни изображения на главата – но не с помощта на рентгенови лъчи, а с магнитни полета и радиовълни.

D-димерите вероятно поддържат

D-димерите са продукти на разцепване на фибрин, протеин, участващ в съсирването на кръвта. Те се образуват при разтваряне на кръвен съсирек. Следователно нивото на D-димерите в кръвта се определя предимно при съмнение за свързана със съсирек съдова оклузия (тромбоза, емболия) – и главно в случай на възможна тромбоза на вените на крака или белодробна емболия.

Церебрална венозна тромбоза: лечение

Острото лечение на тромбоза на синусите/мозъчните вени трябва да се проведе в „инсултно отделение“, ако е възможно. Това е отделение в болница, специализирано в лечението на инсулт. Там пациентите могат да бъдат внимателно наблюдавани. Това дава възможност на лекуващите лекари да реагират своевременно при влошаване на състоянието на пациента или възникване на усложнения.

Антикоагулация (лекарство за предотвратяване на съсирване)

В случай на церебрална венозна тромбоза или тромбоза на синусова вена, лекарите предписват антикоагуланти. Те са предназначени да попречат на кръвния съсирек да продължи да расте и да предотвратят образуването на нови съсиреци.

хепарин

В острата фаза на тромбоза на синусите/мозъчната вена, лекарите дават хепарин за антикоагулация – дори ако има и мозъчен кръвоизлив.

Въпреки това, нефракционираният хепарин може да бъде от полза при пациенти, които може да се нуждаят от операция в краткосрочен план. След спиране на UFH, кръвосъсирването се връща към нормалното по-бързо (в рамките на един до два часа), отколкото след спиране на NMH. Това е важно, за да се избегне тежко кървене в случай на операция, планирана в кратък срок.

Тромбозата на синусите/мозъчните вени по време на бременност или в пуерпериума се лекува с хепарин с ниско молекулно тегло. При жени в пуерпериум обаче антикоагулантът варфарин може да се дава като алтернатива (той преминава в кърмата само в много малки количества).

Антагонист на витамин К

Този перорален антикоагулант има за цел да предотврати рецидив – т.е. повторна поява на тромбоза на синусите или церебралните вени. Може да продължи от три до 12 месеца. При пациенти с тежка склонност към тромбоза (тромбофилия) може да бъде показана продължителна употреба на таблетките, ако е необходимо (въпреки че ползите и рисковете трябва редовно да се преценяват).

Допълнителни терапевтични мерки

В зависимост от необходимостта, лечението на тромбоза на синусите/мозъчната вена може да включва други мерки:

Терапия с вътречерепно налягане

Като обща мярка се препоръчва повдигане на горната част на тялото с около 30 градуса.

Ако е необходимо, може също да се наложи отстраняване на капачката на черепа (краниектомия) за бързо облекчаване на налягането. Това се отнася за пациенти с остра тромбоза на синусите/мозъчните вени, увреждане (лезии) на мозъчната тъкан (поради мозъчен оток в резултат на нарушен венозен отток и/или мозъчен кръвоизлив) и предстоящо захващане на мозъчни области. При тези пациенти интервенцията може да бъде животоспасяваща!

Ако пациентът е получил епилептичен припадък поради тромбоза на синусите/мозъчната вена, лекарят предписва специални антиепилептични лекарства. Лекарствата намаляват вероятността от нов припадък.

Лечение на болката

Ацетилсалицилова киселина (ASA) никога не трябва да се дава за облекчаване на болката! Активното вещество има и антикоагулантни свойства, което е неблагоприятно, ако пациентът трябва да се подложи на операция в кратък срок (повишен риск от кървене!).

Мерки при септична церебрална венозна тромбоза

Церебрална венозна тромбоза: Прогноза

В сравнение с други форми на инсулт, прогнозата за церебрална венозна тромбоза или синусова тромбоза е сравнително благоприятна:

Шансовете за възстановяване са доста добри при правилно лечение: в рамките на няколко седмици до месеци запушените преди това мозъчни вени или мозъчни синуси се отварят напълно или частично при повечето пациенти. Симптомите обаче понякога остават, особено главоболие и епилептични припадъци.

Предсказващи фактори

Следните фактори са по-склонни да предскажат по-благоприятен резултат:

  • Тромбоза на синусите/мозъчните вени в контекста на бременност, пуерпериум или приемане на орални контрацептиви
  • Главоболие като единствен начален симптом

Прогностичните фактори, предполагащи по-неблагоприятен курс на тромбоза на синусите/мозъчните вени, са:

  • парализа (пареза)
  • Кома
  • мъжки пол
  • напреднала възраст
  • тромбоза на вътрешните церебрални вени
  • Застойно кървене

Предотвратяване на тромбоза на церебралните вени

Ако някой вече е претърпял церебрална венозна тромбоза веднъж, може да се използва вторична профилактика за намаляване на риска от друга венозна тромбоза в мозъка (или другаде в тялото):

  • За жени, които вече са имали тромбоза на синусите/мозъчната вена във връзка с бременност, пуерпериум или орална контрацепция (приемане на „хапче“), съветът е да не продължават с оралната контрацепция или да не я започват отново.
  • При деца и юноши с анамнеза за тромбоза на синуси/мозъчни вени се препоръчва превантивна употреба на хепарин с ниско молекулно тегло в ситуации, при които има повишен риск от рецидивираща церебрална венозна тромбоза или друга съдова оклузия, свързана със съсиреци, като имобилизация ( напр. прикован към леглото) за повече от четири дни, пътуване със самолет, продължаващо повече от четири часа, или ревматично или раково заболяване.

При деца и юноши с анамнеза за тромбоза на синуси/мозъчни вени се препоръчва превантивна употреба на хепарин с ниско молекулно тегло в ситуации, при които има повишен риск от рецидивираща церебрална венозна тромбоза или друга съдова оклузия, свързана със съсиреци, като имобилизация ( напр. прикован към леглото) за повече от четири дни, пътуване със самолет, продължаващо повече от четири часа, или ревматично или раково заболяване.