Разходи за терапия за депресия
депресия причинява разходи от около 22 милиона евро годишно в Германия. Тези суми са почти изключително покрити от законови и частни здраве застраховка. Колко високи са произтичащите разходи, зависи по този начин от пола и от тежестта на депресия; средно те възлизат на приблизително 3800 евро на пациент годишно.
Рядко се правят разходи от засегнатото лице, но необходимостта от лечение се преразглежда задълбочено преди началото на терапията. За тази цел предварително се провеждат 3-5 предварителни разговора с психотерапевт или регистрирани психиатър за да се определи дали има психично разстройство. Ако случаят е такъв и специалистът потвърждава например съществуването на депресия, терапията може да започне от списъка на установените насоки.
Установените процедури включват поведенческа терапия, психоанализа и психотерапия въз основа на дълбочинна психология. Първоначално периодът на лечение от 30-50 часа обикновено се одобрява от здраве застрахователни компании. Ако е необходимо и ако психотерапевтът поиска удължаване, броят на часовете може да бъде допълнително увеличен.
Може ли депресията да се лекува без лекар-психиатър?
Както е описано по-горе, по-специално леките депресивни епизоди са форма на депресия, която може да бъде лекувана без медицинска психиатрична помощ. Макар че психотерапия се казва, че и тук има положителен ефект, в зависимост от отношението на съответното лице и степента на подкрепа от неговата социална среда, такъв лек депресивен епизод може да отшуми дори без медицинска помощ. Препоръчително е обаче да се консултирате с лекар в случай на депресивни настроения, които продължават няколко дни или седмици, тъй като съществува риск от развитие на по-тежък депресивен епизод, който може да бъде опасен и в повечето случаи изисква лекарствена и психотерапевтична терапия. По принцип, ако се появят мисли за самоубийство, трябва да се консултирате с лекар възможно най-скоро.
Кога трябва да се лекувате като стационарен, кога като амбулаторен?
Няма общ отговор на този въпрос. Особено в случая на психично заболяване, симптомите, степента на тежест и нивото на страдание на пациента се различават толкова силно от човек на човек, че не е възможно да се даде ясен отговор. По принцип тежките депресивни епизоди в повечето случаи трябва да се третират като стационарни пациенти.
От една страна, тъй като човекът, засегнат от тежка депресия, често е добре посъветван да напусне собствената си среда за известно време, да има ежедневен терапевтичен контакт и да влиза в контакт с други страдащи, а от друга страна, тъй като лекарството е малко по-лесно да се администрира в стационарни условия. Освен това пациентите, страдащи от тежък депресивен епизод, често имат мисли за самоубийство. Те често не се разглеждат активно, но се разкриват само при поискване. Често и защото самоубийството все още се разглежда като вид табу в днешното общество.
В такива случаи приемът в болница може да бъде значително облекчение за съответното лице. Леко депресивните епизоди обикновено не изискват стационарно лечение. Умерено тежките депресивни епизоди могат - в зависимост от тяхната тежест и симптоми - също да бъдат лекувани амбулаторно. Амбулаторното лечение може например да бъде под формата на дневна клиника. В този случай пациентът идва в заведението всеки ден през седмицата от сутрин до следобед и е обгрижван тук, например, с индивидуални дискусии, групова терапия или трудова терапия, а след това прекарва вечерта и нощта у дома.
