Психоневроендокринологията е научна дисциплина. Той се занимава с важността на хормони за психични характеристики и функции. Той разглежда взаимната връзка между опит и поведение, които от своя страна са в контраст с ендокринните функции, т.е. хормоналните жлези, които освобождават своя продукт в кръв. По този начин тази дисциплина има отношение към други области на психологията и е взаимно зависима.
Какво е психоневроендокринология?
Психоневроендокринологията се занимава със значението на хормони за психологически характеристики и функции. Хормоните контролират много физически и психологически процеси в човешкия организъм. Те включват хранене, метаболизъм, растеж, развитие, размножаване, съзряване и ефективност. Свързани с тези процеси са болка, емоция, сексуалност, глад или нужда от сън; следователно психоневроендокринологията изучава механизми на индуцирани от околната среда или истински промени в човешкото благосъстояние и поведение, реакции, различия в личността и моделите на реакция в характера и стимулите, които следват. Хормоналните функции и човешката психика взаимодействат помежду си. Веднага щом настъпят хормонални промени, настъпва физическа реакция. Същото се случва и в обратната посока. В областта на психоневроендокринологията има два начина за придобиване на знания в тези области. Единият е да изследва манипулацията с хормони, а другият е да изследва манипулацията на психологическите процеси. Хормоните се манипулират чрез стимулиране, прилагане и блокиране. След като настъпи промяна, трябва да се проучат ефектите върху психологическия процес. Това се изследва и чрез експерименти с животни, например за получаване на физически или химични инактивации на такива нервни пътища, които са отговорни за регулирането на хормоните. Обратната посока, напр стрес, психологическо напрежение, стремеж към изпълнение, сън, сексуално или хранително поведение, също положителни чувства и стимулации, могат да бъдат записани в хормоналната промяна и чрез това може да се установи връзка.
Лечения и терапии
Такива проучвания разкриват примери като деца, израснали в стресиращ дом, чието развитие и поведение са били силно нарушени, сред тях такива деца са били малки на ръст или са страдали от пълна апатия. Една от теориите е, че детето страда от безсъние поради обстоятелствата и стрес в родителския дом. Липсата на дълбоки фази на сън от своя страна води до липса или твърде малко освобождаване на хормони на растежа. Това показва, че всеки вид стрес оказва влияние върху нивото на хормона, включително сензорни прагове, фази на дълбок сън, общо поведение на съня и работен натиск. Прави се разлика между специално организирано влияние на всички хормони в развитието на човешкия организъм и активиращо-мобилизиращо влияние, което винаги има ефект в хода на живота. По същия начин, в допълнение към експериментите, които се провеждат, има и изследвания на корелациите на корелативна основа по отношение на състояние и поведението на човека. По този начин, в допълнение към различните часове на деня, циклични фази на жени или бременни жени, житейски обстоятелства или общо здраве оказват влияние върху нивата на хормоните, също така хората с психични разстройства се различават от здравите хора. Те страдат от безпокойство, депресия или нарушения на контрола на импулсите и по този начин показват променени нива на хормоните. Психологическите процеси и човешкото развитие регулират секрецията на хормони, а хормоните от своя страна контролират възприятието и поведението. Особено в областта на пристрастяващото поведение невроендокринните системи играят роля. Например стресът може да причини алкохол зависимост и рецидив или влияние или увеличаване пушене поведение. Психоневроендокринологията изследва стреса и реакциите на стрес след специфични стимули и ги класифицира по тип стрес, предсказуемост, новост и управляемост. Поведението на хормоните и преживяването на стреса при хората се сравняват, за да се кристализират промените в хормоналната система. За тази цел се провеждат експерименти с, например, упражнения по умствена аритметика или изнасяне на лекция, показване на възбуждащи филми или физически фактори на стреса като усилие, студ, топлина или болка. Хормоналните модели често си приличат, особено видими като хормонално повишаване с по-силно фактори на стреса. За разлика от това, например отвращението не предизвиква увеличение. По същия начин в проучванията са включени събития, които се разпростират за по-дълъг период от време и имат критични житейски събития, включително дългосрочна безработица, смърт или болест на роднини или проблеми в отношенията и развод. Стрес факторът е важен изследователски подход по отношение на освобождаването на хормони в организма и взаимозависимите модели на реакция между психологическата или физическата реакция и нивата на хормоните. Хормоните оказват влияние върху нервната верига, влияейки върху мисленето, поведението и емоциите. Намаляването на стреса в хормоните също е енергоспестяващ отговор. Повишени условия на стрес и силен физически стрес от своя страна олово до високо освобождаване на репродуктивни хормони. Положителните стимули от своя страна или чувствата, произтичащи от такива преживявания, все още не са проучени адекватно. Първоначалните резултати показват, че съществува връзка между хормоналните реакции и приятните чувства. Също така, пиковата физическа производителност не само води до освобождаването на ендорфини и предизвиква еуфория, но може да има и аналгетичен ефект чрез това освобождаване. Ефектите обаче са много по-малки от напрежението и стресовите събития, което от своя страна ги прави по-трудни за проучване.
Диагностика и методи на изследване
Отвъд ежедневната сфера обаче, психоневроендокринологията служи и като основен инструмент за изследване на неврологични и психологични разстройства. Изследването на хормоните и вътрешните и външните влияния предлага прозрения и терапевтични възможности за тревожни неврози, афективни разстройства, шизофрения, деменция, множествена склероза, болестта на Паркинсон, и различни нарушения на съня. Като пример са събрани констатации в областта на шизофрения че секрецията на хормони се различава по отношение на заболяването по специфичен за пола начин, напр. женските полови хормони влияят положително върху хода на заболяването. Известно е, че шизофрения започва по-късно при жените, отколкото при мъжете и няма толкова много негативни симптоми, както и рядко структурни аномалии в мозък. Изследвания в областта на психоневроендокринологията показват, че тези състояния се предизвикват от женските полови хормони, включително влиянието на естрогени, които модулират дейността на допамин рецептори. Естрогените повлияват благоприятно функцията на N-метил-D-аспартатните рецептори и предизвикват антипсихотичен ефект.
