Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) последно оцени витамини намлява полезни изкопаеми за безопасност през 2006 г. и определи така нареченото допустимо горно ниво на прием (UL) за всеки микроелемент, при условие че са налице достатъчно данни. Този UL отразява максимално безопасното ниво на микроелемента, което няма да причини неблагоприятни ефекти когато се приема ежедневно от всички източници за цял живот.
| Максималният безопасен дневен прием за йод е 600 µg.Максималният безопасен дневен прием за йод е 4 пъти дневния прием, препоръчан от ЕС (Nutrient Reference Value, NRV). |
Горното безопасно максимално дневно количество се отнася за възрастни на 18 и повече години и за бременни и кърмещи жени. Безопасният максимален дневен прием не се отнася за популации със симптоми на йод дефицит или на лица, получаващи терапевтично лечение с йод. В страни с преобладаващо недостиг на йод, максималното дневно количество не трябва да надвишава 500 µg, за да се избегне появата на хипертиреоидизъм (свръхактивен щитовидната жлеза). BfR (Федералният институт за оценка на риска) също счита, че максималното дневно количество от 500 µg йод е безопасно за Германия поради широко разпространеното недостиг на йод ситуацията и произтичащата от това повишена чувствителност към йод в популацията. Според критериите на СЗО Германия е една от недостиг на йод области. Данните на NVS II (National Nutrition Survey II, 2008) за дневния прием на йод от всички източници (конвенционални диета намлява хранителни добавки) посочват, че е малко вероятно непреднамерено превишаване на максимално допустимата дневна сума. Приемът на такова количество дори е възможен само с комбинация от изключително висок хранителен прием и умишлено допълнителен висок прием на йод чрез диетично хранене добавки. LOAEL (най-ниско наблюдавано ниво на неблагоприятен ефект) - най-ниското доза на вещество, при което неблагоприятни ефекти току-що са наблюдавани - е 1,700 µg йод на ден за възрастни. LOAEL е установен от проучвания при здрави индивиди с нормална функция на щитовидната жлеза. За лица с автоимунни заболявания или нарушена функция на щитовидната жлеза, както и такива с йоден дефицит, LOAEL може да бъде много по-нисък, тъй като тази популация е по-чувствителна към високия прием на йод. Неблагоприятните ефекти на прекомерния прием на йод могат да се проявят при различни обстоятелства:
- Остро отравяне с йод поради поглъщане на много големи количества йод.
- Поглъщането на изключително големи количества йод (до 15,000 XNUMX mg) е довело до странични ефекти като повръщане, конвулсии, анурия (намалено отделяне на урина под 100 ml за 24 часа), треска, и кома, някои от които са били фатални. Такива високи нива на йод са доставяни, например, умишлено или неволно чрез тинктури йод за дезинфекция. Приемът на йод в тези порядъци не е възможен чрез конвенционалните диета и правилно дозирани диетични добавки.
Нарушаване на функцията на щитовидната жлеза от трайно твърде ниски или твърде големи количества йод от диетата
Както дългосрочният твърде нисък прием под 50 µg йод на ден, така и твърде високият прием над 500 µg йод на ден са свързани с нарастващ риск от дисфункция на щитовидната жлеза. 1,000 µg йод или повече на ден обикновено могат да се понасят от здрави възрастни без неблагоприятни странични ефекти. Тази горна граница обаче е много по-ниска при популации с йоден дефицит, тъй като чувствителността към високия прием на йод зависи от миналото снабдяване с йод. По този начин, прекомерният прием на йод от повече от 1,000 µg на ден може олово към различни клинични картини, в зависимост от количеството и чувствителността на човека. Възможните условия включват хипертиреоидизъм (хипертиреоидизъм), имунотиреопатия (съкратено: IHT; синоними: Болест на Грейвс, Болест на Грейвс; това е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза което води до хипертиреоидизъм), Тиреоидит на Хашимото (синоними: Struma lymphomatosa Hashimoto, лимфоцитен тиреоидит и Ord тиреоидит; автоимунно заболяване, водещо до хроничен тиреоидит), остро блокиране на поемането на йод в щитовидната жлезаи, в редки случаи, реакции на свръхчувствителност. При здрави индивиди дозите на остър йод от 2,000 до 10,000 XNUMX µg на ден могат да причинят хипертиреоидизъм (хипертиреоидизъм). При наличие на функционална автономност на щитовидната тъкан (автономен аденом / горещ възелче, който произвежда хормони независимо / неконтролирано), Болест на Грейвс или йоден дефицит, дори прекомерните дози йод от 500 µg на ден могат да предизвикат хипертиреоидизъм. Редки реакции на свръхчувствителност след поглъщане на изключително високи дози: йодна свръхчувствителност или йод алергия се наблюдава в редки случаи след употреба на йодсъдържащи Рентгенов контрастни вещества, съдържащи йод дезинфектанти и йодсъдържащи козметика. Такива странични ефекти не са наблюдавани при перорален прием на физиологични количества йод през диета.
