Как мога да предотвратя астматичен пристъп?
За да се предотврати астматичен пристъп, най-ефективната профилактика е да се спре излагането на спусъка. Това може да е възможно, макар и не винаги лесно, за някои тригери като акари или животни коса при алергична астма или някои лекарства при неалергична астма. Астмата обаче често се предизвиква от задействащи фактори, които не могат да бъдат избегнати в достатъчна степен в ежедневието.
Примерите включват прашец, респираторни инфекции или физическо натоварване. Тук влиза в действие още един профилактичен вариант: Ако може да се планира излагане на потенциален спусък, например ако астмата се появява главно по време на физическо натоварване, астматичен инхалатор може да се вземе 10-15 минути преди това. Това предотвратява появата на астматичен пристъп по време на експозицията. Най-ефективната профилактика на тригери, която не може да бъде избегната и която не може да бъде лекувана чрез прием на астматичен спрей навреме, е основната лекарствена терапия.
Може ли пристъпът на астма също да бъде фатален?
Острата астматична атака е потенциално животозастрашаваща клинична картина. Тежката астматична атака, която не се лекува адекватно с лекарства в рамките на кратък период от време, може да доведе до задушаване поради значително свитите дихателни пътища. Ето защо е абсолютно важно астматиците винаги да носят със себе си аварийния спрей, където и да отидат, за да могат да го имат под ръка по всяко време при спешни случаи.
В някои случаи дори използването на авариен спрей не е достатъчно, за да спре атаката. В този случай спешната служба трябва да бъде информирана незабавно или пациентът трябва сам да бъде откаран в клиниката. Тук могат да се използват допълнителни лекарства. В екстремни случаи може да се наложи и осигуряване на дихателните пътища.
Терапията на астма
Как бронхиална астма лекува се в зависимост от вида и честотата на симптомите. Целта на лечението е да се постигне освобождаване от симптоми или значително намаляване на честотата на атаките. Ненарушеният нощен сън също е важен критерий при вземането на решение кой етап от астматичната терапия е необходим.
Целта е също така да се избягват ситуации, при които е необходима спешна терапия със спешен спрей, доколкото е възможно. В зависимост от пациента са необходими различни лекарствени мерки за постигане на тези цели. Първата цел на астматичната терапия е да се идентифицират причинителите.
Ако е ясно какво предизвиква пристъп на астма, те могат да бъдат избегнати. Това обаче не е възможно за всички тригери. Например, ако цветният прашец е причината за пристъп на алергична астма, е почти невъзможно да се избегне.
Съществуват обаче и други задействащи фактори, като някои храни или тежки упражнения, които могат да бъдат избегнати или предотвратени. Всъщност лекарствата за астма могат да се използват както при остри пристъпи, така и като продължителна терапия или като превантивна терапия преди излагане на спусъка. Сега се прави разлика между 5 етапа на терапия на астма.
При терапевтично ниво 1 пациентът получава спрей, който той или тя трябва да използва само ако е необходимо. Например преди ситуации, в които се очаква пристъп на астма или при спешен случай, когато е настъпила атака. Този спрей съдържа бета-2 симпатомиметик с кратко действие.
Най-често срещаната активна съставка е салбутамол, обикновено инхалация на един удар е достатъчно, ако се изисква. Тази терапия с инхалаторно търсене с краткодействащ бета-2 миметик продължава през всички следващи етапи.
Терапия 2 етап допълнително включва дългосрочна терапия с инхалационен кортикостероид (ICS) в ниски дози. Този спрей не действа веднага като бета-2-миметиците с кратко действие, но има противовъзпалителен дългосрочен ефект върху респираторен тракт. Типични активни съставки са будесенозид и беклометазон.
Инхалирани кортикостероиди със средна доза (ICS) се използват в етап терапия 3. Алтернативно, инхалираните кортикостероиди с ниска доза от етап 2 могат да се комбинират с дългодействащ бета-2 симпатомиметик. И двата спрея се вдишват редовно, а не при поискване.
Формотерол е типичен представител на дългодействащия бета-2 симпатомиметик. В етап 4 се използват средни до високи дози инхалаторни кортикостероиди и дългодействащ бета-2 симпатомиметик. Етап 5 е ново допълнение към новите насоки за астма.
В допълнение към лекарствата в етап 4, кортикостероиди под формата на таблетки или терапия с антитела се добавят на етап 5. От ниво 2 може да се използва и друго лекарство. Говорим за монтелукаст.
Това е антагонист на левкотриеновия рецептор, който трябва да се използва само ако гореспоменатите терапевтични мерки от съответния етап не могат да постигнат достатъчен контрол на астмата. Монтелукаст се приема под формата на таблетки. Следователно най-важното лекарство за остри пристъпи е краткодействащият инхалаторен бета-2 симпатомиметик като напр салбутамол.
Обаче, другите лекарства, които се използват постоянно, също оказват значително влияние върху честотата и честотата на пристъпите, тъй като те имат положителен ефект върху дихателните пътища в дългосрочен план. Можете да намерите повече информация за терапията на астма на адрес
- Терапия на астма
- Кортизонова терапия за астма
- Лекарства за астма
Трябва предварително да се спомене, че каквито и да е домакински средства не са достатъчни при остър тежък астматичен пристъп. Тежката астматична атака може да бъде животозастрашаваща без подходяща медикаментозна терапия.
Следователно ограничаването на домакинските средства трябва да се избягва при остра атака. Пристъпите на кашлица, които обикновено се появяват при астма, могат да бъдат облекчени от някои домакински средства. По този начин припадъкът може да бъде частично предотвратен.
Важно е да пиете достатъчно количество вода всеки ден, така че слузта, образувана по време на астматичен пристъп, да не е твърде вискозна и да може да се изкашля добре. Друго полезно вещество е кофеин. Кофеин води до леко разширяване на дихателните пътища и по този начин намалява риска от астматичен пристъп.
Кратко сварена смес от чесън и млякото се казва, че е ефективно срещу дразнене на гърлото. Твърди се също, че джинджифилът има противовъзпалителен ефект върху дихателните пътища. Също така се казва, че противодейства на подуването на дихателните пътища и има релаксиращ ефект върху респираторен тракт. Джинджифилът може да се пюрира и подслади с малко сок и мед. Няколко пъти на ден супена лъжица от тази смес има положителен ефект при астматични оплаквания.
Всички статии от тази поредица:
