Имуногенетиката се занимава с генетичната основа на имунния отговор. В неговия обхват се изследват болести, които засягат и имунната система и са генетично предразположени. Генетичните анализи са в основата на имуногенетичните изследвания.
Какво е имуногенетика?
Имуногенетиката е субдисциплина на генетика. Той е получен от сливането на медицинските области на генетика и имунология. Имуногенетиката е субдисциплина на генетика. Той е получен от сливането на медицинските области на генетиката и имунологията. Генетиката изучава наследяването на признаците от едно поколение на друго чрез предаване на генетичния код, съхраняван върху гените. Имунологията, от друга страна, е изследване на биохимичната основа на защитата на организма срещу патогени, токсини и дегенерирани ендогенни клетки. Терминът имуногенетика обхваща всички процеси, които имат както генетична основа, така и засягат имунната система. През последните години се увеличиха изследователските дейности в областта на имуногенетиката. Особен интерес представляват въпроси относно хода на заболяванията, основаващи се на генетични нагласи и възможността за въздействие върху тях с определени агенти (ген притежава).
Лечения и терапии
Имуногенетиката изучава генетично задействани имунологични процеси. Той се занимава главно с откриването и лечението на заболявания, основани на имуногенетични процеси. Има и припокриване с областите на генетиката и имунологията. Специално внимание се отделя на автоимунологичните процеси. Това са автоимунни заболявания в която имунната система обръща се срещу собствената тъкан на тялото. Процесите, водещи до развитието на тези заболявания, все още не са напълно изяснени. Известно е обаче, че трябва да има генетично разположение за автоимунни заболявания. При нормална имунологична реакция, нахлуване патогени или чужди вещества се отблъскват от собствените имунни клетки на организма (Т лимфоцити и В лимфоцити). В процеса те се признават за чужди. При автоимунно заболяване е главно Т лимфоцити които атакуват и унищожават собствените клетки на тялото. Предположенията предполагат, че антигените на повърхността на клетката отчасти имат сходни генетични свойства като някои патогени. Имунната система обаче трябва да има известна толерантност, за да приеме уж чуждия генетичен код. Ако случаят не е такъв, възниква автоимунно заболяване. Автоимунни заболявания включва тип I диабет диабет, болест на Крон, улцерозен колит, целиакия заболяване, ревматоидно артрит, Болест на Грейвс и много други. Всеки орган може да бъде засегнат. Към днешна дата няма налични терапии, които могат причинно да излекуват автоимунно разстройство. Досега се използват симптоматични лечения за овлажняване на имунната система. В контекста на имуногенетиката обаче се търсят методи, които могат напълно да се борят с автоимунните заболявания. Има много индикации, че ген терапиите ще помогнат за излекуване на тези заболявания в бъдеще. Разбира се, имуногенетиката изследва и заболявания, причинени от генетичен имунен дефицит. Въпреки това, вродени имунодефицити са редки. В повечето случаи днес тук могат да се провеждат само симптоматични лечения. В този случай, антитяло препарати от чужди кръв се прилагат редовно. Понастоящем единствената възможност за пълно излекуване е трансплантация на стволови клетки, при което се прехвърля нова имунна система. В рамките на имуногенетиката се провеждат и изследвания ген терапии за лечение на такива сериозни заболявания. Освен това имуногенетиката също играе роля в трансплантация на органи. Тук трябва да се намерят подходящи донори чрез генетично тестване. Определени генетични характеристики на реципиента и донора трябва да бъдат сходни. В противен случай имунната система на реципиента веднага би отхвърлила новоимплантирания орган. В най-широкия смисъл обаче имуногенетиката включва и изследване на бактерии по отношение на развитието на резистентност към антибиотици. В същото време постоянната генетична модификация на бактериални щамове и вируси също се изследва, за да може да се развива ваксини възможно най-рано.
Методи за диагностика и изследване
Налични са имунологични лабораторни методи за диагностика в контекста на имуногенетиката. Тези лабораторни методи се извършват от една страна за откриване на болести, а от друга за изследователски цели. В този контекст антигените и антитела се анализират чрез така наречените имуноанализи. Имуноанализите представляват процедури, които служат за количествено и качествено откриване на определени структури в течности за определяне на антигени и антитела. Те се използват за откриване на патогени, както и на собствените в организма протеини. В случай на автоимунни заболявания, но също така и в случай на инфекции и алергии, имуноанализи могат да се използват за откриване на специфични антитела. С помощта на тези методи молекулярно-генетичната характеристика на някои маркери за хистосъвместимост осигурява възможно най-голямото съвпадение между реципиент и донор в трансплантация на органи. Името основен комплекс за хистосъвместимост (MHC) се отнася до група човешки гени, които са от съществено значение за функционирането на имунната система. Друго име на този комплекс е човешката левкоцитна антигенна система (HLA система). Характеристиките на HLA се различават от човек на човек. Те могат да се различават значително между получателя и донора. Лабораторният тест за определяне на характеристиките на HLA вече трябва да се използва за намиране на подходящи донори за трансплантация на органи. В същото време много лаборатории извършват и HLA тестове за изследване на автоимунни заболявания като анкилозиращ спондилит, ревматоиден артрит, целиакия болест или други заболявания. Извършват се и подходящи тестове за кръв донори. Или тампони от устната кухина лигавицата или се вземат тъканни проби за определяне на характеристиките на HLA. Освен това могат да се извършват и други тестове като KIR диагностика, определяне на полиморфизми на интерлевкин или търсене на мутации. При диагностиката на KIR например се изследват KIR гени, които се експресират върху клетки-убийци и свързват определени HLA молекули. Има доказателства, че KIR гените също играят важна роля в хемопоетичните трансплантация на стволови клетки. Много научни открития в имуногенетиката демонстрират потенциала на тази област по отношение на бъдещи лекове за нелечими досега заболявания.
