Синоними в по-широк смисъл
Офталмоскопия, ендоскопия на ретината, фундускопия, офталмоскопия английски: офталмоскопия
Определение офталмоскопия
Офталмоскопията е най-често използваният метод за изследване в офталмолог. Тук се използва така нареченият офталмоскоп за осветяване на задната част на окото, т.е. вътрешната повърхност на окото, която не се вижда отвън без помощта на помощно средство. Това позволява прецизна оценка на ретината, съдове и оптичен нерв глава по-специално, чиито промени могат бързо да предоставят информация за определени клинични картини.
История
Директният офталмоскоп е изобретен през 1850 г. от Херман фон Хелмхолц (* 1821), който изучава подробно процесите на зрението и слуха. В по-късния си живот той изобретява и офталмометъра (инструмент за определяне на кривината на роговицата). Две години по-късно е разработена монокулярна (т.е. извършена с едно око) офталмоскопия.
По-нататъшното развитие на бинокулярната (извършена с две очи) офталмоскопия се случи много по-късно, около 1950-те години. Непряка офталмоскопия /задната част на окото също така позволява на пациента да се фиксира в далечината. В едната ръка лекарят държи източник на светлина, който може да бъде офталмоскоп или обикновен фенер, и го използва, за да осветява окото на пациента.
С другата ръка лекарят поставя лупа пред окото на пациента на разстояние приблизително. 13 см с изпъната ръка, като се поддържа най-добре на челото на пациента, за да му позволи да работи по-стабилно. Изображението, което сега се вижда от него, в зависимост от лупата, увеличено около 4 до 5 пъти, стои върху него глава и е странично обърнат, поради което този тип очни очни очни огледала изискват значително повече практика за ориентиране.
С този метод не се виждат толкова много детайли, но той позволява на наблюдателя добър преглед на ретината. Индиректната офталмоскопия е възможна и бинокулярно, т.е. с две очи на лекаря, ако лекарят извършва изследването с цепка лампа (изследващ микроскоп) или глава офталмоскоп. Това подобрява оптичното качество на изображението, което получава.
В здраво око няма да видите напълно в средата, а леко изместено към нос, изходът от оптичен нерв (папила, сляпо петно). Това е червеникаво до жълто, с остри ръбове, кръгла до надлъжно овална форма и може да има централна кухина. Тук четирите клона на съдове излизат от централен съд, разклоняващ се нагоре и надолу от двете страни в дъга.
Артериите изглеждат по-ярки и пресичат по-тъмните вени. Вените трябва да са с дебелина приблизително 3: 2 от артериите. По-навън е жълто петно (macula lutea), която съдържа точката на най-остро зрение, която обикновено показва жълтеникав цвят.
