Задната част на окото

Очното дъно е задната част на очната ябълка, която може да се направи видима в случай на лекарствено индуцирано ученик дилатация. Латинското наименование на fundus oculi е Fundus oculi. За да можем да го разгледаме по-отблизо, човек гледа през прозрачното стъкловидно тяло и може да осветява различни структури, като ретината (наричана още ретина), изхода на оптичен нерв (сляпо петно), артериални и венозни съдове и т.нар жълто петно (макула лутея).

Ретината се развива от част от предна част на мозъка и е от централно значение за действителната визия. Съдържа различни светочувствителни фоторецептори. Това са клетки, в които при пристигането на светлина протича електрохимична реакция, която се преобразува в електрически сигнал и след това се предава по-нататък в мозък.

Там визуалните впечатления накрая се обработват във визуална информация. В допълнение, кръстосаните връзки между фоторецепторите вече служат за засилване на контраста в ретината. Ретината е разделена на светлочувствителна и светлочувствителна част.

В средата е жълто петно (macula lutea), точката на най-остро зрение, тъй като тук плътността на фоторецепторите е най-висока. Тук се намират само така наречените конуси, които са отговорни за дневното зрение, както и за възприемането на цветовете. Прави се разлика между сини, червени и зелени конуси.

Общо хората имат около 6-7 милиона шишарки, които се намират главно в областта на макулата. Около жълто петно са 110-125 милиона пръчки, които са отговорни за зрението по здрач или през нощта. Това е така, защото пратеното вещество в пръчките е около 500 пъти по-чувствително към светлина от това в конусите.

Витамин А е от изключително значение за производството на това пратено вещество. Следователно дефицитът на този витамин е свързан с увреждания в здрача на зрението. Мястото, където разширенията на всички фоторецептори се обединяват и влизат в мозък е изходът от оптичен нерв.

Това е и мястото, където вече няма чувствителни към светлина клетки, поради което се нарича a сляпо петно. Ретината се доставя от артериална и венозна съдове. Въпреки това, болка-чувствителен нерви липсват, поради което заболяванията на ретината обикновено не се възприемат като болезнени.

Изследването на задната част на окото се нарича офталмоскопия или офталмоскопия. За тази цел има две различни процедури, говорим за директна и индиректна офталмоскопия. При директна офталмоскопия, офталмолог използва офталмоскоп, който осветява задната част на окото и я показва при увеличение от 14 до 16 пъти.

Лекарят гледа с дясното око в дясното око на пациента и по този начин вижда очното дъно като изправено изображение, поради което този вид изследване е известно и като „изправено изображение“. Същото се отнася и за лявото око само в обратен ред. Този преглед е лесен за изпълнение и показва относително малка част от очното дъно при голямо увеличение.

Това позволява на отделните структури в него, като излизане от оптичен нерв или индивидуално съдове, за да се оцени особено добре, но цялостен поглед може да се получи само чрез индиректна офталмоскопия. При индиректна офталмоскопия лекарят държи лупа пред окото, за да бъде изследван с протегната ръка, а с другата ръка източник на светлина, като фенерче. При този тип изследване той вижда задната част на окото като обърнато изображение, поради което изследването се нарича и „обърнато изображение“.

Увеличението тук е значително по-ниско, отколкото при директната офталмоскопия, около 4.5 пъти. Следователно този преглед е по-подходящ за цялостен изглед на задната част на окото и изисква повече практика от страна на проверяващия. С помощта на изследването с цепнати лампи, т.е. бинокуларен микроскоп, е възможно да се изследват едновременно и двете очи. Ако това не е възможно, са налични други възможности за изследване, като например ултразвук Преглед.