Жълто петно

Синоними

Медицински: Macula Lutea (латиница)

структура

Жълтото петно ​​има размер около 5 мм и може допълнително да се разграничи на зрителна ямка (лат. Fovea Centralis), парафовея (пара = до, съседна) и перифовея (пери = около нещо). Зрителната ямка, която се намира в средата на жълтото петно, е мястото на най-остро зрение.

Съдържа само шишарки, които са отговорни за цветното зрение. Парафовеята, която е широка около 0.5 мм, е разположена от външната страна, където делът на пръчките се увеличава. Поради високата си чувствителност към светлина пръчките са важни за нощното виждане, но не могат да различават цветовете. Най-голяма плътност на пръчките се открива във външната зона на жълтото петно, в перифовеята - област, която заема външните 1.5 мм.

Функция на жълтото петно

Поради високата концентрация на конуси в централната област на жълтото петно ​​се постига високата разделителна способност на нашето централно зрително поле. Тъй като обаче конусите не са достатъчно чувствителни към светлина, за да виждат в тъмнина, високата разделителна способност на централната област на жълтото петно ​​например не е достъпна през нощта и ние виждаме предимно с пръчките на пери- и парафовеята, т.е. пределните области в жълтото петно. Това е обстоятелство, което всеки може лесно да провери, опитвайки се да фиксира много слаба звезда в небето с очите си.

Светлината се появява по-ясно, ако погледнете малко покрай звездата, която гледате. Фактът, че не забелязваме това разделение на задачите и ограниченията на различните области на нашето зрително поле се дължи на силата на нашите мозък за създаване на стабилен образ от различни впечатления от много движения на очите. Тъй като обаче конусите не са достатъчно чувствителни към светлина, за да виждат в тъмнина, високата разделителна способност на централната област на жълтото петно ​​не е приложима, напр.

през нощта и виждаме предимно с пръчките на пери- и парафовеята, т.е. крайните области в жълтото петно. Това е обстоятелство, което всеки може лесно да провери, опитвайки се да фиксира много слаба звезда в небето с очите си. Светлината се появява по-ясно, ако погледнете малко покрай звездата, която гледате. Фактът, че не забелязваме това разделение на задачите и ограниченията на различните области на нашето зрително поле се дължи на силата на нашите мозък за създаване на стабилен образ от различни впечатления от много движения на очите.