Етмоидални клетки

Анатомия

Етмоидната кост получава името си от етмоидната плоча (lamina cribrosa), която подобно на сито има множество дупки и се намира в лицето череп (висцерокраний). Етмоидната кост (Os ethmoidale) е костна структура между двете очни кухини (орбитите) в череп. Той формира една от централните структури на параназални синуси.

Вътрешната структура се формира от аерираните (пневматизирани) етмоидални клетки (Cellulae ethmoidalis). Лабиринтът на тези клетки (Labyrinthus ethmoidale) е отделен от костни прегради (прегради). Етмоидалните клетки могат да бъдат разделени на предни и задни (Cellulae ethmoidales anteriores и Cellulae ethmoidales posteriores).

Предните етмоидни клетки са свързани със средния носен проход (Meatus nasi medius), задните клетки с горния носен проход (Meatus nasi superior). Някои автори се диференцират допълнително и ги наричат ​​средни етмоидни клетки (Cellulae ethmoidales mediale). Етмоидните клетки граничат (отзад) отдолу на клиновидните синуси (Sinus sphenoidales), отгоре върху предната основа на череп, челната кост (Os frontale) и върху етмоидната плоча (Lamina cribrosa), отстрани са двете очни гнезда, отпред са средните ъгли на окото (Angulus oculi), а отзад са средната и челната ямка.

Тук има анатомична близост до оптичен нерв (nervus opticus). Поради тънката като хартия стена (Lamina papyracea) между очните кухини и етмоидните клетки, възпалението и туморите могат да се разпространят в двете посоки. В областта на тънката етмоидна плоча възпаленията могат да се издигнат във вътрешността на черепа поради увреждане. Има варианти по отношение на позицията на етмоидалните клетки, които имат собствени имена. Клетките на Haller се намират в максиларен синус и клетките на Оноди се намират в сфеноидалния синус, където лежат около оптичен нерв канал (Canalis opticus).

Функция и задачи

Етмоидната кост стабилизира костните очни ямки, свързва ги с обонятелната луковица (Bulbus olfactorius) и челната област и отделя черепната кухина и носната кухина един от друг. Заедно с носната преграда, разделя основното носната кухина в две огледални зони, като по този начин позволява степен на насочено обоняние. Поради дупките в етмоидалната плоча е възможно обонятелните нишки (Fila olfactoria) и кръв съдове (A. ethmoidalis anterior, A. ethmoidalis posterior) за влизане в нос за да се позволи кръв циркулация и чувствителност на нос.

Етмоидалните клетки също позволяват преминаването на назоцилиарния нерв, клон на петия черепномозъчен нерв (тригеминален нерв). Това играе съществена роля в предаването на дразнители между очите, горна челюст (максила), Долна челюст (долна челюст) и мозък. Костен слабин, петелът (Crista galli) разделя частично ситовата плоча и служи за прикрепване на мозъчния фалкс (Falx cerebri).

Като централна структура на параназални синуси (Sinus paranasales), етмоидалните клетки участват в климатизацията и топлоизолацията на дихателните пътища. Образуването на кухини спестява костите и теглото. Заедно с централния носен проход и отворите към максиларните синуси, предните етмоидални клетки са част от функционална единица (остиомеатална единица), което допринася за физиологичен дренаж на секрети. Тези и други функции и задачи се обсъждат противоречиво и са част от научни изследвания, които все още не са завършени.