Подуване на етмоидалните клетки | Етмоидални клетки

Подуване на етмоидалните клетки

В здраво състояние частиците и микроби в слузта се транспортират от движението на клетката, ресничките бият към изхода (остиум, остиомеатална единица). По време на възпаление на етмоидните клетки (синузит ethmoidalis) лигавицата (респираторна ресничеста епителий) на етмоидните клетки може да набъбне. Това подуване може да затвори изхода (остиум) и по този начин да наруши потока на секрети от максиларния и фронталния синус (фронтален и максиларен синус). Като резултат, микроби също остават в другия параназални синуси и може да доведе до по-нататъшно възпаление там, така че възпалението и подуването да се разпространят в челните и максиларните синуси.

OP на етмоидалните клетки

В случай на хронично възпаление на етмоидните клетки и съседните структури, целта е да се осигури по-добро оттичане на секретите чрез изчистването им. Това не включва изчистване на цялата система на параназалния синус, а само подута лигавица и полипи, както и тънките костни стени между етмоидните клетки. Това се извършва като ендоназална процедура, т.е. само от вътрешната страна на нос се оперира, без никакъв външен разрез.

Операцията се извършва под обща анестезия а болничният престой обикновено продължава една седмица. Следва последващо лечение, за да се поддържат отворени носните проходи. Това може да продължи три месеца или повече. След операцията обикновено подуване, зачервяване или други признаци на възпаление вече не се забелязват, но главоболие може да възникне. Подробно обяснение от хирурга и анестезиолога се дава преди операцията.

Тумор на етмоидалните клетки

Прави се разлика между доброкачествени и злокачествени тумори. Доброкачествени тумори в параназални синуси обикновено са костни тумори (остеоми) или инфилтрирани тумори на брадавици (инфилтриращи папиломи). Тумори на етмоидални клетки могат да бъдат причинени от влияния на околната среда като дървесен прах, химически пари или дим и са признати за професионални заболявания, например при дърводелците.

Генетичните фактори не могат да бъдат напълно изключени и се обсъждат. Ранни симптоми на злокачествен тумор на етмоидните клетки или други параназални синуси може да бъде едностранно назално дишане обструкция, възпалителни симптоми на етмоидните клетки (подуване, зачервяване, болка, гной) и повтарящи се, чести кръвотечение от носа (епистаксис). По-късно бузата, клепачите и челото могат да се подуят.

Проблеми със зрението при двойно виждане могат да възникнат и когато очната ябълка се измести от натиск. Отначало се извършва риноскопия за директно откриване на възможен тумор. Техники за изображения като рентгенови лъчи, компютърна томография (CT) и ядрено-магнитен резонанс (MRI) могат да се използват за по-точно определяне на степента на тумора.

Цялостна палпация на шийката на матката лимфа възли също е абсолютно необходимо. В повечето случаи се препоръчва хирургично отстраняване на тумора. В случай на по-големи злокачествени тумори, радиацията и химиотерапия също често се извършват.

Малките доброкачествени остеоми обикновено не изискват терапия. Папиломите обаче растат бързо и понякога съдържат злокачествени части. Следователно те трябва да се лекуват точно като злокачествени тумори. Прогнозата варира в зависимост от вида на тумора, но обикновено е доста добра, ако бъде открита в ранните етапи. Ако обаче нахлуят в околните структури, като очната кухина и крило-небната ямка (fossa pterygopalatina), прогнозата обикновено е относително лоша.