Човешката челюст се състои от две части, горна челюст и долната челюст. Тези две костни структури се различават значително една от друга както по размер, така и по форма. Докато горна челюст (лат.
Maxilla) се формира от сдвоена кост и е здраво свързана с череп кост, долната челюст (лат. Mandibula) се състои от много голяма, компактна костна част и влиза в свободен контакт с череп през двете челюсти ставите. Поради тази причина долната челюст образува подвижната част на челюстта, което е от съществено значение за дъвченето.
Като цяло има две големи части на череп, лицевия череп и мозъчния череп. Тези части на кости които обграждат мозък като черупка и по този начин изпълняват определена защитна функция се наричат мозъчен череп. Кости на лицевия череп от своя страна определят основните черти на човешкото лице.
Принадлежат към лицевия череп: Горната и долната челюст също се анатомично броят като част от лицевия череп. За разлика от горна челюст, долната челюст едва ли изпълнява някаква защитна функция. Той е свързан с останалата част на черепа чрез темпорамандибуларния ставите от двете страни и е отговорен главно за дъвченето и във взаимодействие с език, важно за формирането на речта.
- Части от челната кост
- Темпоралната кост
- Носната кост
- Зигоматичната кост
- Слъзната кост
- Сдвоената носна раковина
- Етмоидната кост и
- Кракът на ралото
Подравняване на долната челюст
Долната челюст (лат. Mandibula) се състои от подковообразна костна структура, която образува тялото й (лат. Corpus mandibulae).
Предният ръб на долната челюст образува човешката брадичка. Голямото тяло на долната челюст е продължено нагоре от двете страни с издигащ се клон, долният клон на челюстта (лат. Ramus mandibulae).
Тялото на долната челюст и възходящите клони заедно образуват ъглова структура, долночелюстен ъгъл (лат. Angulus mandibulae), който служи като основа и произход на различни мускули, участващи в дъвченето. Прави се основно разграничение между три удължения на тази кост на лицевия череп.
Алвеоларният израстък (лат. Processus alveolaris) е разположен от горната страна на максилата и в него са вградени алвеолите, малки вдлъбнатини, които служат за приспособяване на корените на зъбите. В областта на възходящия клон от костта се отделя по-нататъшен процес, т. Нар. Ставен отросток (лат.
Processus condylaris или Processus articularis). Това от своя страна има цилиндрично съединение глава, която образува подвижната част на темпорамандибуларната става. Така нареченият мускулен процес (лат.
Processus muscularis) образува точката на закрепване на различни мускули. В областта на вътрешната страна на клона на долната челюст може да се види малка издатина. Тази структура е известна в анатомията като кост език (лат.
Lingula mandibulae). Той обхваща малка дупка, която минава през костта на долната челюст (лат. Foramen mandibulae) и функционира като проходна точка за долночелюстния нерв (nervus alveolaris inferior).
