Дезоксирибонуклеинова киселина - ДНК

Наследственост, гени, генетичен пръстов отпечатък

дефиниция

ДНК е инструкцията за изграждане на тялото на всяко живо същество (бозайници, бактерии, гъбички и др.) Той съответства изцяло на нашите гени и отговаря за общите характеристики на живо същество, като например броя на краката и ръцете, както и за индивидуалните характеристики като напр. коса цвят. Подобно на нашия пръстов отпечатък, ДНК е различна при всеки човек и зависи от ДНК на нашите родители. Еднояйчните близнаци са изключение: те имат идентична ДНК.

Груба структура на ДНК

При хората ДНК се съдържа във всяка клетка на тялото с ядро. При живите същества, които нямат клетъчно ядро, като напр бактерии или гъби, ДНК лежи свободно в клетъчното пространство (цитоплазма). Клетъчното ядро, който измерва само прибл.

5-15 μm, се вижда по този начин сърце от нашите клетки. В него нашите гени под формата на ДНК са разположени в 46 хромозоми. За да се опакова ДНК, която е дълга около 2 м, в малкото клетъчно ядро, тя се компресира в спирали, бримки и намотки чрез стабилизиране протеини намлява ензими.

По този начин няколко гена на една ДНК верига водят до един от 46 Х-образни хромозоми. Половината от 46-те хромозоми са съставени от хромозоми от майката и половината от хромозомите от бащата. Активирането на гените обаче е много по-сложно, така че характеристиките на детето не могат да бъдат проследени точно с 50% до всеки родител. Освен ДНК под формата на хромозоми в клетъчното ядро, има и друга кръгова ДНК в „енергийните централи“ на клетките, митохондрии. Този кръг на ДНК се наследява изключително от майката на детето.

Подробна структура на ДНК

Може да си представим ДНК като двойна верига, която е изградена като вита стълба. Тази двойна спирала е донякъде неравна, така че винаги има редуващи се по-голямо и по-малко разстояние между стъпалата на спиралата стълбище (големи и малки бразди). Парапетът на тази стълба се формира последователно: една от четирите възможни основи започва от всеки от парапетите.

Така две основи образуват една стъпка. Самите основи са свързани с водородни връзки. Тази структура обяснява наименованието ДНК: дезоксирибоза (= захар) + нуклеинова (= от клетъчното ядро) + киселина / киселина (= общ заряд на захарно-фосфатния скелет).

Основите са пръстеновидни различни химически структури със съответно неравномерни химически свързващи функции. В ДНК се откриват само четири различни основи. Има само един начин за комбиниране на двете основи, които заедно образуват стъпка.

Винаги има пуринова основа, свързана с пиримидинова основа. Поради химичните структури, цитозинът с гуанин и аденинът с тимин винаги образуват допълващи се двойки основи.

• Остатък от захар (дезоксирибоза) и
• Фосфатен остатък.
• Цитозинът и тиминът (в РНК, заменен с урацил) са така наречените пиримидинови бази и имат пръстен в структурата си.
• Пуриновите основи, от друга страна, имат два пръстена в структурата си. В ДНК те се наричат ​​аденин и гуанин.