В дългосрочен план памет е част от нашата памет. Той е отговорен за съхраняването на информация за дълъг период от време. Това включва възможността за извличане на тази информация.
Разпространява се в различни области в нашата мозък и може грубо да се раздели на две форми. Те зависят от типа информация, която се съхранява. Така нареченият декларативен памет отговаря за съхраняването на факти, като например рецепти. Процесуалният памет, от друга страна, съхранява несъзнателни процеси, като способността да карате велосипед. Дългосрочната памет е много сложна и много процеси все още не са напълно разбрани.
Как работи дългосрочната памет?
Функционирането на дългосрочната памет понякога включва много сложни процеси, които все още не са напълно разбрани днес. Всеки ден всеки човек е заобиколен от милиони впечатления и информация. Голяма част от тази информация не се съхранява, а веднага се сортира отново.
В противен случай мозък би било залято с много маловажни неща, така да се каже. Само част достига съответно паметта. Това първоначално е краткосрочната памет и след по-нататъшно сортиране на така наречената работна памет.
Последният може да съхранява информация за минути до месеци, в зависимост от нейната важност. Ако определена информация, като речник или текст на песен, се повтаря редовно или дори се практикува, тя може да бъде прехвърлена в дългосрочната памет. Това работи особено добре, когато информацията е свързана с интензивни чувства, както често се случва например с текстовете на песните, например.
Сега текстовете могат да се съхраняват в продължение на години, дори за цял живот, в зависимост от тяхното значение и употреба. Този процес е начин за обучение. За да разберете какво се случва в мозък, трябва да се спомене, че в мозъка ни има много нервни клетки, които са свързани помежду си.
Колкото повече връзки има между тях, толкова повече информация може да бъде предадена и съхранена. Съответно, когато информацията се научи и съхрани в дългосрочната памет, се установяват нови връзки между нервните клетки, наричани още неврони. Не е известно ограничението за количеството информация, която може да се съхранява в нашата дългосрочна памет.
Така че, ако човек не може да запомни нещо, това не е защото информацията вече го няма, а защото е съхранена неправилно и вече не може да бъде намерена. Дългосрочната памет може да бъде разделена на две форми. Така наречената декларативна памет съхранява различна информация, като рецепти, професионални или биографични знания.
Тази информация се записва чрез междинна станция, морско конче (структура на мозъка) и се предава през нощта, докато спи. Така наречената процедурна памет, от друга страна, е отговорна за съхраняването в безсъзнание, т.е. автоматично работа, процеси. Позволява ни например да караме велосипед, без да се налага да мислим как става това. Тук няма междинно кацане; практикуването на колоездене е, така да се каже, самото съхранение на тази информация.
