дефиниция
Името хипокампус идва от латински и означава преведен морски кон. Хипокампусът като една от най-важните структури на човека мозък носи това име във връзка с формата му, подобна на морски кон. Той е част от теленцефалона и се среща веднъж във всяка половина на мозък.
Анатомия
Името хипокампус идва от латински и означава преведен морски кон. Хипокампусът като една от най-важните структури на човека мозък носи това име във връзка с формата му, подобна на морски кон. Той е част от теленцефалона и се намира веднъж във всяка половина на мозъка.
Теленцефалонът, наричан още краен мозък, е най-големият от петте мозъчни сегмента. Като част от централната нервната система, човешкият мозък обикновено се разделя на следните раздели: краен мозък, диенцефалон, среден мозък / мезенцефалон, заден мозък/ metencephalon и afterbrain / myeloncephalon. Крайният мозък отново е разделен на около пет различни дяла.
В темпоралните лобове (темпорални лобове) на двете полукълба хипокампите са разположени в дъното на пълните с течност странични вентрикули. Ако някой си представи хоризонтален разрез на нивото на очите, те се появяват като извита структура на долната повърхност на изрязване. Хипокампусът също е допълнително разделен: Gyrus dentatus, cornu ammonis / ammonshorn и subiculum заедно образуват Formatio hippocampi, функционална единица.
Подобно на мозъчната кора, хипокампусът също се състои от наслояване на нервни клетки. Информацията от сетивните органи постъпва в назъбената извивка, се избира в хипокампуса, предава се чрез субциклата и се подразделя. Освен това хипокампусът приема и предава сигнали от и към други мозъчни региони. Челен лоб = червен (фронтален лоб, фронтален лоб) Париетален лоб = син (темен лоб, темен лоб) Тилен лоб = зелен (тилен лоб, тилен лоб) Темпорален лоб = жълт (темпорален лоб, темпорален лоб)
Функция на хипокампуса
Хипокампусът представлява функционалният интерфейс между човешкия краткосрочен и дългосрочен период памет. Съзнанието непрекъснато възприема огромно количество информация от околната среда с помощта на сетивните органи. Тази информация се предава на централната нервната система, където преминава от мозъчната кора през енторхиналната кора в хипокампуса.
След обработка на съдържанието те достигат до другия хипокампус и други структури на лимбична система, на които се приписва емоционално и компулсивно поведение. Събраните впечатления и информация не се съхраняват в хипокампуса, а първо се подбират и сравняват с вече преживени впечатления. По този начин хипокампусът действа като координиращ „посредник“ между новата информация и това, което вече е известно.
Оформя човека памет чрез прехвърляне на съдържание от краткосрочна в дългосрочна памет. Съществуващата информация се сравнява и модифицира, ако има отклонение. Ако става въпрос за многократно възприемани или подобни впечатления, те все повече се втвърдяват в памет.
Уместността им се увеличава. Но в хипокампуса се обработва не само фактическа информация, но и емоционална информация. Емоционалното усещане се засилва заедно с други структури на лимбична система. Структурата на хипокампуса е обект на пластични промени. По този начин новите връзки между отделните нервни клетки могат да осигурят по-бърз трансфер на информация в дългосрочната памет.
