Диагностика
Важна отправна точка за лекаря е медицинска история, т.е. описание на ситуацията, в която е настъпило увреждането. Освен това лекарят ще разгледа подвижността на стъпалото (двигателната функция) и дали има загуба на чувствителност (усещането в и на стъпалото). Рентгеновите лъчи в няколко равнини (странично и отзад) могат да предоставят по-точна информация за талуса фрактура. Освен това, допълнителна диагноза в компютърната томография (CT) скенер може да е подходящ, за да предостави по-прецизно изображение на възможно фрактура. ЯМР и кост сцинтиграфия може да бъде решаващо средство за изключване или откриване на възможни увреждания в засегнатите костни части.
Честотно разпределение
Талусът фрактура е по-скоро една от по-редките фрактури. Тя представлява по-малко от 5% от всички фрактури на стъпалото. A фрактура на талус често се появява в комбинация с други фрактури в областта на стъпалото, например малеолите (глезен) или калканеус (калканеус).
В половината от всички случаи a фрактура на талус влияе на шия от глезен костен. Фрактури на глезен костите съставляват около една четвърт от всички случаи, докато фрактурите на костните проекции на талуса (процеса) засягат около една пета от всички случаи. Симптоми: A фрактура на талус причинява тежки болка в областта на глезена ставите. Има и силно подуване с хематом (натъртване). В допълнение, мобилността в глезена ставите е ограничено.
Класификация
Класификацията на фрактура на талус на глезенната кост шия се основава на насоките на Хокинс. При тип 1 няма изместване на collum tali. Тип 2 присъства при фрактура шия на глезенната кост се измества напред в долната глезенна става.
Тип 3 описва a състояние при което тялото на глезенната кост е изместено в горната и долната част глезенна става. При тип 4 състоянието е същото като при тип 3 и също има изместване в Articulatio talonavicluare. Талонавикуларната става е ставата между caput tali и os naviculare (скафоид).
Фрактура на талус с изместване трябва да се намали възможно най-бързо (да се върне в правилното положение), за да се сведе до минимум рискът от остеонекроза (смърт на костта). Прави се разлика между изместени и не изместени фрактури в страничните и задните талусни процеси. Ако има разместване на костните фрагменти, те се преместват обратно в правилното положение с винтове.Ако фрактурата не показва никакво изместване, лечение с гипс гипс, който обездвижва (обездвижва) глезена, е достатъчен.
Талус фрактури на талуса глава обикновено се фиксират с винтове. Тук може да се посочи спонгозиапластика. Това е процедура, при която здравата костна тъкан (спонгозия) на пациента се въвежда във фрактурата с цел да се създаде стабилно костно вещество чрез адхезия с костната тъкан там.
Здравата костна тъкан обикновено се взема от кости които са лесно достъпни (например части от илиак гребен). Гипс може да се използва и при фрактури на Collum Tali, ако няма изкълчване на парчетата от фрактури. Ако е настъпила дислокация, както при Хокинс 3 и 4, а често и при Хокинс 2, се извършва реконструкция с винтове.
Ако при фрактура се получат малки костни фрагменти, което често се случва при малките костни издатини, които не се задържат с винтове и следователно не могат да бъдат намалени, тогава съществува възможност за артроскопско отстраняване на тези фрагменти. Пълното поемане на тежести на засегнатото стъпало трябва да се предотврати до 8 - 12-та седмица. Частично носене на тежести може да е възможно и преди това време, ако се използват винтове. След операцията е показано радиологично проследяване на фрактурата с цел проследяване на лечебния процес и откриване на усложнения. Лимфен дренаж и физиотерапията може да бъде полезна за ускоряване на лечебния процес.
