Диагнозата
Ако гръбначен мозък има съмнение за нараняване, пациентът трябва незабавно да бъде приет в болница. Там лекарите поставят диагнозата въз основа на диагнозата на пациента медицинска история, което често се свързва с предишна злополука или нараняване на гърба. Засегнатото лице показва признаци на парализа и патологично рефлекс. Лекарят може да определи височината на лезията чрез неврологични изследвания и с помощта на така наречените идентификационни мускули. Компютърна томография (CT) показва фрактури и наранявания на гръбначния стълб, докато гръбначен мозък самата тя може да бъде по-добре оценена посредством ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
лечението
В прясно параплегия, основната причина обикновено е злополука. Пациенти със съмнение гръбначен мозък нараняването трябва да се третира като абсолютни спешни случаи. Ако е в безсъзнание, засегнатото лице трябва да се проветри, за да поддържа циркулацията стабилна.
До първа помощ пристига, важно е жертвата на инцидента да се премести възможно най-малко, в противен случай гръбначният мозък може да бъде още по-повреден. Спешният лекар ще позиционира пациента с шина и ще гарантира, че жизненоважните функции (дишане и циркулация) се поддържат. В болница увреденият гръбначен стълб се лекува хирургично или консервативно с шини и последващо обездвижване на пациента.
По време на целия престой в болница, интензивно медицинско мониторинг се извършва, за да се сведе до минимум рискът от усложнения. Дългосрочното лечение на синдрома на гръбначния мозък се провежда с цел активно подпомагане на останалите възможности за движение и укрепване на последователностите на движението. Има специални съоръжения, специализирани в лечението на хора с параплегичен синдром.
Рехабилитацията на пациента се извършва с физиотерапия, трудова терапия и използване на позициониращи шини. Пациентите с параплегия често са зависими от инвалидна количка. Важна цел на последващото лечение е реинтеграцията на засегнатото лице в неговия социален и - ако е възможно - професионален живот.
Тъй като заболяването представлява тежко психологическо бреме за пациента, е необходима психологическа стабилизация, която се постига чрез интензивна психологическа или психотерапевтична помощ. Много пациенти участват в групи за самопомощ. В момента се изследват много нови подходи за лечение, за да се излекуват параплегичните хора.
Експериментите с животни са показали, че повредените нерви в гръбначния мозък може да се поднови чрез прилагането на стволови клетки. Друг подход е прилагането на корданеврин, лекарство, което води до регенерация на нервните клетки и вече е показало първоначален успех в предклинични проучвания. Тези резултати дават надежда, че параплегия, която досега се смяташе за нелечима, може да се лекува успешно в близко бъдеще. Професионалната терапия служи за укрепване на остатъчните функции и помага на пациентите да се интегрират в ежедневието.
Обучените професионални терапевти помагат на пациентите да преучават ежедневните задачи и последователността на движенията и по този начин намаляват нуждата от грижи. Терапията укрепва последователностите на движенията, избягва неправилната стойка и оптимизира боравенето с инвалидната количка на пациента (например чрез обучение на независимия трансфер от инвалидната количка и обратно). Физическото състояние на пациента може значително да се подобри и засегнатите лица имат възможността да водят до голяма степен самоопределен и независим живот.
Параплегичният синдром изисква доживотна грижа за пациента. Грижите за остър параплегичен пациент включват преди всичко лечение на симптомите (напр мехур и ректални разстройства), помощ при ежедневни дейности и често преместване, за да се избегнат раните от рани на пациента (med. декубитус).
Особено в началото на заболяването повечето пациенти са не само физически, но и психологически сериозно засегнати и се чувстват съкрушени от ситуацията. Тук е важна психологическата подкрепа, така че пациентът да не изпада в депресия или да има нереалистични надежди. Поради нараняването на гръбначния мозък и свързаните с него симптоми, пациентите имат проблеми да се справят с ежедневието си. Обикновено засегнатите лица се класифицират на ниво грижи и получават надбавка за грижи, за която може да се кандидатства в застрахователната компания. При наличие на параплегичен синдром засегнатото лице се счита за тежко увредено лице и има право на пропуск за тежко увреждане и свързаните с него обезщетения.
Всички статии от тази поредица:
