параплегия

Синоними в по-широк смисъл

Параплегичен синдром, параплегична лезия, напречен синдром Медицински: Параплегия, (гръбначен)

дефиниция

Параплегията не е заболяване, а комбинация от симптоми, които се появяват в резултат на прекъсване на нервната проводимост на гръбначен мозък, Заедно с мозък- гръбначен мозък образува централната нервната система (ЦНС). Той се простира отгоре на първия шиен прешлен до приблизително над втората лумбален прешлен и лежи защитен в костен канал, гръбначен канал, който се намира в рамките на гръбначния стълб.

От една страна, гръбначен мозък предава команди от мозък към мускулите, но от друга страна носи и информация за допир, болка или положението на крайниците от тялото обратно към мозъка. Той също така съдържа нерви които са отговорни за контрола вътрешни органи, т.е. той също така контролира процеси, които се случват до голяма степен несъзнателно, като храносмилането или сърце скорост (автономна нервната система). Ако гръбначният мозък бъде прекъснат в резултат на нараняване, гореспоменатите функции се губят под увреждането, т.е. не само парализа (загуба на двигателна функция), но и увреждане на чувствителните и вегетативни компоненти, поради което думата параплегичният синдром описва това състояние по-точно от термина параплегия. В Германия всяка година 1000 до 1500 души са новозасегнати от параплегия, 80% от които се срещат при мъжете. Най-честата причина (около 70%) са произшествията, от които отново най-често срещаният тип са автомобилните произшествия.

Форми на параплегия

Има различни форми на параплегия. Една отличителна черта е на каква височина на гръбначния мозък е настъпило нараняването. Човек говори за параплегия, когато гръбначният мозък е прекъснат в гръдните прешлени или по-надолу.

Често се използва терминът дълбоко напречно сечение. Ръцете не са ограничени в подвижността си, чувствителността в горните крайници също е запазена и дихателните мускули са непокътнати. В случай на тетраплегия, пациентът не може да движи нито крака, нито ръце.

В този случай е настъпило увреждане на шийните прешлени. В зависимост от мястото на увреждането се засягат и дихателните мускули. Ако нервните влакна са прекъснати на нивото на четвъртото шиен прешлен или по-висока, пациентът се нуждае от изкуствено дишане.

Освен това може да се прави разлика между пълна и непълна параплегия. При пълна параплегия нервните влакна в гръбначния мозък са напълно прекъснати. При непълна параплегия не всички нервни влакна на гръбначномозъчния сегмент са прекъснати.

Някои от сигналите все още могат да бъдат предадени. Като цяло причината за параплегия е нараняване на гръбначния мозък. В повечето случаи това е причинено от злополука (травма на гръбначния стълб) с фрактури на гръбначния стълб (в повечето случаи това се случва в областта на шийните прешлени, но по принцип това е възможно на всяка височина).

По правило обаче гръбначният мозък не се реже директно, а само чрез фрактура гръбначно тяло. По тази причина хората, заподозрени в фрактура гръбначно тяло също са обездвижени, доколкото е възможно, след инциденти, например с помощта на цервикална яка, която поддържа гръбначния стълб. Ако фрактурираният прешлен не разкъсва гръбначния мозък, а „само“ го притиска и притиска, увреждането зависи от продължителността на времето, през което съществува това налягане.

Някои вреди, като парализа, са частично обратими за определен период от време. Освен това всички заболявания, които разрушават гръбначния мозък, също могат да причинят параплегия. Някои възпаления могат да увредят гръбначния мозък, особено полиомиелит (полиомиелит).

Съществува ефективна ваксина срещу това заболяване (вж Ваксинация срещу полиомиелит), но поради нарастващата ваксинална умора отново се наблюдават повече случаи. В клиничната картина на множествена склероза (MS) също се осъществява възпалителна реакция към нервните клетки, но това не се предизвиква от външни патогени, а се причинява от неправилно регулиране от самия организъм. Това се нарича автоимунно заболяване.

Туморът също може да причини сериозно увреждане на гръбначния мозък. Херния диск (между гръбначните тела са така наречените междупрешленни дискове, които, когато се изплъзнат от реалното си положение, могат да упражняват натиск върху гръбначния мозък) обикновено води само до парализа на отделните мускули, но в екстремни случаи може да причини и параплегия. Понякога параплегия се появява и в контекста на съдови заболявания, а именно когато артериите са запушени и гръбначният мозък вече не е снабден с достатъчно кръв за да запази своята функция. Винаги могат да възникнат усложнения по време на всяка операция.

Постоперативното кървене и инфекциите на рани са най-честите общо хирургични рискове. Важно е пациентите да бъдат информирани за всички нови симптоми на ранен етап следоперативно. Ако след операцията настъпи нова парализа или сензорни смущения, важно е да се действа бързо.

Трябва да се направи секционно изображение, т.е. CT или MRI, за да се определи причината за тези неврологични дефицити. Понякога останките от костна или дискова тъкан влизат в гръбначен канал и след това упражнява натиск върху гръбначния мозък. В този случай операцията трябва да се извърши отново незабавно, за да се облекчат нервните влакна.

Гръбначният мозък може да бъде компресиран и от следоперативно кървене. Ако гръбначният мозък е под натиск, операцията също трябва да се извърши отново. С ранна хирургична интервенция често могат да бъдат избегнати трайни вторични увреждания. Като цяло рискът от трайна параплегия след операция на шийния отдел на гръбначния стълб може да се счита за много нисък.