Свободният въздух в коремната кухина (мед. Перитонеална кухина) се нарича още пневмоперитонеум. Пневмоперитонеум може да бъде изкуствено създаден от лекар, например по време на операция, и в този случай се нарича псевдопневмоперитонеум. Въпреки това, патологични процеси или наранявания на коремната кухина също могат да доведат до тази клинична картина.
Причините
Обикновено въздухът в коремната кухина е само в кухи органи, като червата или мехур. Въздухът извън кухи органи не се среща при здрави хора. След това лекарите наричат този въздух „свободен въздух“.
Пневмоперитонеум може също да бъде изкуствено създаден от лекар. Това се случва по време на минимално инвазивни процедури, като например лапароскопия. В този случай хирургът изпомпва корема с газ, за да получи по-добра видимост и повече пространство по време на операция.
Този въздух може да остане в корема на пациента няколко дни и няма стойност на заболяването. Причината за свободния въздух в коремната кухина е перфорация (пробиване) или нараняване на кух орган. Пример е перфорацията на a стомах язва или перфорация на възпалено апендикс.
дивертикулит е друг голям риск от перфорация на кух орган. Това е възпалителна издатина на двоеточие. Особено възрастните пациенти са засегнати от това заболяване.
Ако възникне перфорация, пациентът страда от тежка форма коремна болка а коремната стена е твърда като дъска (т.нар остър корем). Перфорация може да бъде причинена и от инвазивно нарастващ тумор. Свободният въздух може също да се натрупва в коремната кухина, ако външната обвивка на корема е повредена и въздухът може да влезе в тялото отвън.
По време на операция в корема коремната кухина се отваря и се извършва хирургичната процедура. Тази процедура се нарича още лапаротомия. След като коремната стена е зашита и затворена, може да има свободен въздух в корема.
Честа причина за въздуха в коремната кухина е a лапароскопия, лапароскопията. В днешно време се извършват все повече операции с минимална инвазия. Това означава, че по време на операцията се правят само малки разрези, за да може тялото след това да се възстанови по-бързо.
В началото на лапароскопия, три до пет литра въглероден диоксид се изпомпват в коремната кухина на пациента с помощта на специална машина. За тази цел коремът на пациента се пробива с игла и газът се въвежда през нея. Това кара пациента да се надува, коремната стена се издига и органите се отделят един от друг.
В резултат на това хирурзите имат по-добър преглед на коремните органи и достатъчно място за работа. В края на операцията газът се изпомпва, но не целият въглероден диоксид може да бъде отстранен и остатъкът остава в корема като свободен въздух. Този въздух може да остане там до две седмици, преди постепенно да се абсорбира през чревната стена и накрая да бъде издишан от пациента.
Пациентите обикновено се чувстват подути след процедурата и чувстват натиск в корема. Като цяло въглеродният диоксид се счита за подходящ газ и се е утвърдил като предпочитан газ в хирургията над хелий и азотен оксид. В редки случаи обаче могат да възникнат усложнения поради образуването на пневмоперитонеума.
Въведеният газ упражнява определен натиск в корема, който притиска голямата вена кръв съдове и може да наруши обратния поток на кръвта към сърце, Като резултат, сърце функция може да бъде ограничена. Следователно този метод е неподходящ за хора с сърце заболяване.
Дори пациенти с ограничени бял дроб функция (астма или хронична обструктивна белодробна болест) не могат да бъдат оперирани минимално инвазивно, тъй като те не могат да издишат достатъчно останалия CO2. При цезарово сечение коремната кухина се отваря хирургично и детето се отстранява от матка. Както при всички операции в коремната кухина, въздухът попада в корема, който се натрупва и все още може да бъде открит няколко дни след операцията. Това обаче е напълно нормално и не изисква по-нататъшно лечение, но жените често се чувстват подути и страдат коремна болка.
