В антисмисловия процес антисенс олигонуклеотиди (къси едноверижни некодиращи рибонуклеиди киселини) се въвеждат в клетката най-вече чрез липозоми (везикули, често състоящи се от фосфолипиди). В този процес иРНК се разгражда за кратко време.
Въвеждане на клетъчно ядро на a ген кодирането на иРНК чрез вектори (модифициран плазмид (ДНК пръстен) на бактерия) е най-ефективно - синтезът на антисенс РНК се осъществява непрекъснато по този начин.
Действителната вирусна ДНК е модифицирана по такъв начин, че нито репликация (дублиране), нито транскрипция (синтез на РНК с използване на ДНК като шаблон) на вирусните гени.
Чрез формиране водород връзки, антисмисловият олигонуклеотид се свързва с комплементарната (пре) -мРНК.
Могат да възникнат три сценария:
- Добавеният антисенс олигонуклеотид е медииран от рибонуклеаза Н. В този случай (пре) -мРНК се изрязва (т.е. разграждане -> загуба на функцията на иРНК). Транслацията на иРНК към протеина по този начин не успява.
- След свързването с иРНК възниква така наречената стерична пречка. Т.е. прикрепване на клетъчни протеини - особено рибозоми - по този начин вече не е възможно. Следователно преводът към протеина също не е възможен.
- Влияние върху сплайсинга (процес на модификация чрез така наречената сплайцозома (конструкция от пет различни некодиращи РНК, наречени snRNA, към които протеини са свързани във всеки случай) като част от обработката на РНК ((преди) -mRNA към mRNA). Тук, т.нар. Алтернативни механизми за сплайсинг (напр. Интронът не се сплайсира или екзонът се сплайсира) могат да бъдат заобиколени и екзоните могат да бъдат изрязани (= пропускане на екзон; екзоните обикновено се оставят в иРНК). Антисмисловият олигонуклеотид предотвратява отстраняването на екзона, който е от съществено значение за функцията на протеина, В други случаи частично коригира мутациите на растерната смяна (делеция или вмъкване, така че ДНК оттук нататък да има фундаментално различни основни триплети, което значително променя структурата на протеина), антисмислената РНК може също да причини изрязването на някои иначе некомплицирани сегменти на РНК. Въпреки това дискретно пресеченият протеин е „нулиран“ от мястото на отстраняване в рамката за отчитане на иРНК до непатологично състояние.
Терапия
Използването на процедурата съществува от 2017 г. в Германия за притежава of гръбначна мускулна атрофия (SMA), действащ върху снаждането.
В Съединените щати процедурата се използва (също със сплайсинг) за някои форми от тип Дюшен мускулна дистрофия.
За пълнота, процедурата за вмъкване на нова ген ще бъде обсъдено: С помощта на вектор ген, който не присъства в ДНК, се въвежда в ядрото на клетката. Това обикновено кодира протеин, в чийто ген мутация е била налична при пациента и не е могла да изпълни „желаната“ функция. През 2019 г. тази процедура беше одобрена в Съединените щати за лечение на гръбначна мускулна атрофия.
