Азол
Азолите (противогъбични агенти) пречат на синтеза на ергостерол на по-късен етап от алиламините. Те имат инхибиращ ефект върху растежа на гъбичките (фунгистатичен). Класификация и приложение: С азолите (означава срещу гъбични заболявания) се разграничават активни вещества, които могат да се прилагат само локално, т.е.
локално (например като крем или мехлем) от активни вещества, с които са възможни местни и системни подаръци. Например, клотримазол (Canesten®) се използва като местна активна съставка за гъбични инфекции на кожата, през устата лигавицата, гениталии и кожни гънки. Други локално приложени активни съставки са кетоконазол (Nizoral®), бифоназол (Mycospor®), миконазол (Daktar®), изоконазол (Travocort®), оксиконазол (Myfungar®) и фентиконазол (Fenizolan®).
Активните съставки, които могат да се прилагат и системно, включват флуконазол (Diflucan®), итраконазол (Sempera®), позаконазол (Noxafil®) и вориконазол (Vfend®). Те са доста широки, т.е. те са ефективни срещу различни видове гъбички (лекарства срещу гъбични заболявания). Странични ефекти и противопоказания: Най-вероятните неблагоприятни ефекти са стомашно-чревни разстройства като гадене or коремна болка. Главоболие, може да се появят и световъртеж или кожни обриви.
Само рядко черен дроб също е засегнат, което може да доведе до увеличаване на чернодробни стойности (черен дроб ензими), но може да доведе и до тежки функционални нарушения. Пациенти с черен дроб заболяване и децата като цяло не трябва да се лекуват с азоли. Лекарствени взаимодействия чрез азоли: Азоли (лекарства за гъбични заболявания) влияние определено ензими в черен дроб които принадлежат към така наречената система на цитохром Р450 (ензими CYP450).
От една страна, азолите се метаболизират от CYP450 ензими, от друга страна, азолите също инхибират някои от тези ензими. По този начин, тези антимикотици (агенти срещу гъбични заболявания) влияят върху активирането или разграждането на някои други лекарства. Ако други активни вещества като рифампицин, фенитоин, карбамазепин или фенобарбитал се прилагат едновременно, те се разграждат по-бързо от азоли, което води до загуба на ефективност на тези вещества.
От друга страна, азолите не трябва да се дават с лекарства, които променят стомах киселина. Това води до намалена абсорбция на азолите от стомашно-чревния тракт. Те включват Н2-блокери като ранитидин или лекарства за неутрализиране на киселинния стомашен сок (антиациди). Активните съставки итраконазол и вориконазол могат да доведат до сърдечна аритмия ако терфенадин, лекарство за алергия (антихистамин), се прилага едновременно.
Всички статии от тази поредица:
