Физиотерапевтично лечение на неврофизиологична основа съгласно PNF
Проприоцептивното нервно-мускулно улесняване (траектория на движение чрез функционалната единица нерв и мускул) е разработено в средата на 20-ти век от неврофизиолога Херман Кабат и физиотерапевта Маги Нот в Америка. Отправната точка на тяхното изследване беше честата тогава поява на полиомиелит (полиомиелит), което е придружено от парализа в около 2% от случаите. Разликата с методите на лечение от онова време, които бяха ограничени главно до изолираното, едномерно движение на мускулите, беше триизмерността на разработените модели на движение, които се основаваха на спиралата структура на мускулните вериги и множествената функция на отделните мускули.
Тези модели на движение, емпирично тествани по това време, могат да бъдат намерени в ежедневните ни последователности на движение (незабележими за нетренираното око). Например в крак модели на стойка и фаза на свободен крак, ние сме обучени за нормалния ход на ходене. Методът PNF използва факта, че мозък помни сложни последователности на движение, дори ако в момента пациентът не е в състояние да ги изпълнява активно и независимо.
Изпълнение на терапията (PNF)
Инициирането на различните модели на движение се извършва чрез сумиране на външни (екстероцептивни) и вътрешни (проприоцептивни) стимули. Екстероцептивните стимули се прилагат чрез кожата чрез докосване, през очите чрез контакт с очите и чрез слуховата система чрез команди. Мускулната дейност все повече се инициира чрез проприоцептивни стимули на собствената система за възприятие на тялото (активиране на мускулните вретена, напрежение и натиск върху ставите).
От различни изходни позиции от легнало до изправено положение, синергичните (сътрудничещи) мускулни групи предварително се разтягат (= StretchRestretch) от терапевта и след това се активират срещу динамично съпротивление. Изборът на модели на движение и използването на различните техники зависи от клиничната картина, индивидуалните находки за движение и целите за съответния пациент. Чрез повтаряне на триизмерните модели на движение (шарки), които са съставени от огъване /разтягане, разпространяващи и въртящи се движения, желаната последователност от движения е автоматизирана в мозък; регулиране на мускулното напрежение, мускулната сила, издръжливоста, координация и се насърчава стабилността.
Прехвърлянето на научените модели на движение в ежедневието също е важно за мотивацията и независимостта на пациента при тази терапия. За извършване на физиотерапия по метода PNF се изисква допълнителна квалификация на физиотерапевта.
