Терапия
Терапията на a пролапс на матката зависи от много фактори. Един важен фактор е възрастта на пациента и дали тя все още иска да има деца. Освен това се прави разлика между различна степен на пролапс или пролапс.
Пълният пролапс естествено изисква различна терапия, отколкото лек, безсимптомен пролапс на матка. На този етап става ясен още един важен аспект: Има ли пациент някакви оплаквания / симптоми поради пролапса? Всички тези точки заедно формират основата за индивидуалния избор на терапия.
Първата стъпка в лечението на a матка пролапсът включва тазово дъно обучение. Това са специфични упражнения, които са предназначени да тренират и по този начин да укрепят тазово дъно мускули и връзки по-специално. При леки форми на матка пролапс, това вече може да бъде обещаващо; при тежки форми или a пролапс на матката, тези упражнения трябва да се извършват паралелно с терапията.
В допълнение, аптеките предлагат специални конуси за тазово дъно тренировка, която жената може да вкара във влагалището и да се опита да се задържи само с мускулите на тазовото дъно. Това също води до укрепване на съответните мускули. Много жени дори не са наясно кои мускули трябва да напрегнат за упражнения за тазово дъно.
В този случай професионално контролирано обучение, например с физиотерапевт, може да внесе яснота. За засегнатите жени, които вече са в своите менопауза, хормоналното лечение предлага друг начин за намаляване на симптомите. Специални кремове или супозитории, съдържащи естроген (естрогенът е женският полов хормон), които се поставят вагинално, също могат да помогнат за лечение пролапс на матката.
Може да се използват и вагинални пръстени, които непрекъснато отделят определено количество естроген. Песарите са друга опция за неинвазивна терапия, която е особено подходяща за по-възрастни пациенти. Те осигуряват механична опора на матката и по този начин на тазовото дъно. В особено тежки случаи на пролапс на матката или пролапс на матката хирургията обикновено е методът на избор.
Отнема около един час и се изпълнява под обща анестезия. Често лекарят може да оперира през вагината, така че да няма видим белег отвън. Понякога обаче е необходим коремен разрез, който обикновено е с дължина около 5 см и се прави през долната част на корема.
Целта на операцията е да върне спуснатите или дори обърнати коремни органи обратно на първоначалното им място и да ги фиксира там. Има няколко възможности за това. Най-честата е така наречената вагинална пластична хирургия (колпорапия): В случай на a мехур и вагинален пролапс отпред пластична хирургия и в случай на ректален и вагинален пролапс отзад пластична хирургия.
Тук мускулите на тазовото дъно са събрани и мехур or ректум се изтегля и зашива. За жени, които вече не желаят да имат деца, хистеректомията също е често използвана опция за лечение. При тази операция цялата матка се отстранява през вагината.
Остава зашитият пън на влагалището, понякога с маточна шийка. За да се предотврати рецидив, това се фиксира върху тазовата кост със специални тъканни ленти (вагиносакропексия). Друг хирургичен метод е TVM (метод на трансвагинална мрежа), при който хирургът имплантира мрежа между тазовото дъно и мехур.
Тази процедура може да се извършва и вагинално и следователно е също добър вариант за лечение на пролапс на матката от козметична гледна точка. При някои пациенти обаче пролапсът също е придружен от уринарна инконтиненция (неконтролирано изтичане на урина). В този случай трябва да се избере хирургичен метод, който се фокусира върху функцията на пътищата за отклоняване на урината.
Не са известни сериозни усложнения при някой от гореспоменатите терапевтични методи. По правило пациентите остават в болница за около 3-4 дни след операцията за стационарен контрол. Когато се събере предната вагинална стена, тя се отстранява от пикочния мехур и отделните връзки, които са свързани със стената на пикочния мехур, се събират нагоре.
Това кара пикочния мехур да стои малко по-високо след операцията, отколкото преди. Тази промяна може да доведе до т.нар стрес инконтиненция. Това е уринарна инконтиненция което се причинява от пикочния мехур и пикочен канал да са твърде стръмни един спрямо друг, което означава, че континенцията вече не е напълно гарантирана.
Както при всяка хирургична процедура, все още съществува риск структурите в хирургичното поле да бъдат наранени и пикочният мехур да се спусне отново. Използването на песарий често се препоръчва за по-възрастни пациенти, които не могат да бъдат оперирани поради общото им състояние състояние. Това е медицинско изделие, което се поставя от гинеколога във влагалището пред маточна шийка.
В днешно време повечето песарии са направени от силикон, порцелан или пластмаса и могат да бъдат с пръстеновидна форма, с форма на лък, с форма на куб или купа. При този метод на лечение обаче е важно да се отбележи, че песарът изобщо не лекува причината за пролапса на матката, а само противодейства на по-нататъшно отпускане на тазовото дъно. За да се предотврати интравагинално възпаление или язви под налягане, песарът трябва да се смени и да се почисти старателно на всеки осем седмици.
В много случаи се оказа полезно да се прилагат естроген-съдържащи вагинални кремове или супозитории по време на употребата на песар. Предпоставка за използването на песар обаче е непокътната мускулатура на перинеума. За малко по-млади пациенти има и песарии за самозамяна.
Те се носят само през деня, така че вагиналната среда да има възможност да се регенерира през нощта. Невъзможно е да се възстанови вече потъналото тазово дъно или пролабиращата матка в първоначалното състояние, като се използват само хомеопатични лекарства. Полето на хомеопатия предлага лекарства, които могат да повлияят положително на причината за пролапса.
Например, ако пролапсът на матката се предшества от слабост на съединителната тъкан, като силициев двуокис D3 (по четири глобули всяка) няколко пъти на ден трябва отново да укрепва съединителната тъкан. Някои засегнати жени също съобщават за това хомеопатия може да облекчи симптомите им. Някои хомеопати са на мнение, че има и лекарства, които действат директно срещу пролапса на матката. Те включват Aesculus, Aletris farinosa, Лилиум тигринум намлява ПодофилумВъв всеки случай обаче трябва да се направи консултация с лекар, който след това може да реши заедно с пациента до каква степен хомеопатичната терапия може да бъде полезна за нея.
