Степен 1 ​​- 4 на лезията на менискуса | Лезия на менискус

Степен 1 ​​- 4 на лезията на менискуса

A менискус лезия, т.е. разкъсване, пукнатина или дегенеративна промяна на a менискус може да бъде причинено от една страна от нараняване (травма), а от друга от признаци на износване. В зависимост от тежестта на лезията, менискус лезията е разделена на 4 степени на тежест. Степени 1-3 се дължат на износване, степен 4 и по-горе се нарича разкъсване на менискус.

• Ако има а лезия на менискус от степен 1, увреждането на менискуса е централно разположено, малко и точковидно. Пациентът обикновено не забелязва нищо или много малко от това.
• A лезия на менискус от 2-ра степен минава хоризонтално в менискуса, но не достига своите граници.
• - увреждане на менискус на 3-та степен се различава от 2-ра степен главно по дължината, съответно размера на лезията.
• При 4-та степен нараняването се простира до ръба на менискуса, така че се създава дълбока разкъсване. Тези сълзи могат да бъдат разделени на различни подкласове.

  Най-често срещаните са радиалната разкъсване и разкъсването на дръжката на коша. Радиалната пукнатина „разделя“ менискуса на две половини, в случай на пукнатина в дръжката на кошницата, вътрешните части се напукват, така че се създава пространство с форма на дръжка, което е затворено отвън. Такива модели на нараняване могат лесно да бъдат разпознати от диагностични образни процедури като магнитно-резонансна томография (ЯМР) в случай на разкъсан менискус. Пациенти с a лезия на менискус от степен 4 обикновено показват ясни симптоми, като напр болка и ограничено движение.

Причини за лезия на менискус

По принцип всеки може да страда от лезия на менискус, но от една страна спортистите, а от друга възрастните хора са предразположени към това. Сред пациентите има около два пъти повече мъже, отколкото жени. Движението, което причинява повечето лезии на менискус, е комбинация от въртеливо движение, комбинирано с натоварване под налягане.

Такова движение може да се случи в някои спортове, като футбол или ски. По-младите хора са особено засегнати от тази форма на нараняване на менискуса. Това се дължи на факта, че хрущял тъканта на менискусите става силно и частично пренапрегната с течение на времето, което води до образуването на все повече малки сълзи.

Те остават незабелязани за дълго време, докато в един момент леко натоварване накара менискуса да се разкъса трайно. Тази форма на увреждане на менискус засяга предимно хора над 40-годишна възраст. Симптомите, описани от пациент със сълза на менискус се различават в зависимост от тежестта и местоположението на лезията на менискуса.

Често, когато травмата е причинила разкъсването, първото нещо, което се забелязва, е пукнатина или щракване в ставното пространство. Освен това засегнатият човек изведнъж се чувства болка (зависи от разкъсан менискус или от външната, или от вътрешната страна на коляното), което се увеличава при огъване или разтягане, т.е. особено при ходене. Самият менискус не отговаря за болка, тъй като на хрущял тъкан не е снабдена с нерви изобщо, но разкъсаните фрагменти могат да раздразнят ставна капсула.

В някои случаи това води до съвместен излив, т.е. натрупване на течност в коляно съединение, които могат да станат забележими като подуване. В някои случаи част от менискуса се плъзга в ставното пространство и по този начин „блокира“ коляно съединение. Последицата е, че в ставата не е възможно нито удължаване, нито огъване. Понякога нараняване на вътрешен менискус се свързва с разкъсване на предната част кръстосана връзка и вътрешната съпътстваща връзка, която впоследствие се нарича „нещастна триада“. В допълнение, това нараняване обикновено води до кървене в ставата и признаците на увреждане на кръстосаните и съпътстващите връзки са положителни.