Суицидност: причини, симптоми, помощ

Кратък преглед

Суицидност – Определение: Суицидността се отнася до преживяването и поведението, насочени към умишлено причиняване на собствената смърт. Възможни са различни форми и фази.
Причини и рискови фактори: главно психични заболявания, но също и самоубийства или опити за самоубийство в семейството, собствени опити за самоубийство в миналото, стресови житейски ситуации или събития, възраст, сериозни физически заболявания
Симптоми и предупредителни знаци: напр. социално оттегляне, изразяване на мисли за самоубийство, пренебрегване на храна и лична хигиена, сбогуване, раздаване на лични вещи, изготвяне на завещание
Работа със суицидни хора: Активно се занимавайте с проблема, не осъждайте, останете трезви и обективни, организирайте професионална психиатрична помощ, не оставяйте засегнатия сам, в случай на сериозна опасност: обадете се на 911!

Какво е склонност към самоубийство?

Суицидни тенденции са, когато преживяванията и поведението на човек са насочени към умишлено причиняване на собствената му смърт – активно или пасивно. Такива суицидни тенденции могат да се появят еднократно или да станат хронични. Хроничните суицидни тенденции означават, че засегнатите многократно развиват суицидни мисли и намерения и обикновено вече са направили един или повече опита за самоубийство.

Нуждата от мир и отстъпление без желание за смърт
Умора от живота, съчетана с желание за смърт, но без да причинява самата смърт
Суицидни мисли без остър натиск за действие и конкретни планове
Суицидни намерения – конкретни планове за самоубийство
Суицидни импулси – възникват внезапно със силен натиск човек да посегне на живота си незабавно
Суицидни действия – реално осъществяване на суицидни намерения или импулси
Опит за самоубийство – самоубийствен акт, който съответното лице е оцеляло
Самоубийство – самоубийствен акт с фатален край

Целта на тази класификация е възможно най-точно да се оцени вида на мерките за намеса, необходими в отделните случаи.

Мислите за самоубийство възникват, когато психологическият стрес на дадено лице надделее. Тогава могат да възникнат мисли като „Какъв е смисълът от всичко това?“, „Би било по-добре да съм мъртъв“ или „Не искам да продължавам да живея така“. Тези мисли могат да варират значително по отношение на честотата и интензивността. Колкото по-често се случват и колкото по-спешни са, толкова повече съответният човек губи от поглед алтернативите на самоубийството.

Етапи на суицидност според Пьолдингер

Етапичният модел на австрийския психиатър Валтер Пьолдингер е доказан модел за описване на прогресията на суицидността. Той разделя суицидното развитие на три фази:

Повтарящите се суицидни мисли и социалното оттегляне на засегнатите са типични за първата фаза. Освен това суицидните събития, например в медиите или в собствената им среда, се възприемат по-силно или по-селективно. Въпреки това, засегнатите все още могат да се дистанцират от своите суицидни мисли в тази фаза, те все още са способни на самоконтрол. Те често изпращат скрити сигнали, за да привлекат вниманието към тежкото си положение.

2. амбивалентност

3. решение

В последната фаза самоконтролът все още е спрян. Засегнатите сега често изглеждат спокойни и спокойни, тъй като тежестта на решението е вдигната. С оглед на тази промяна съществува голяма опасност неспециалистите да приемат, че психическото им състояние се е подобрило. В действителност обаче засегнатите на този етап правят конкретна подготовка за самоубийство. Те могат да формулират волята си, да се сбогуват със семейството и приятелите си или да обявят продължително пътуване – подобни предупредителни знаци трябва да се приемат много сериозно!

Пресуициден синдром според Ервин Рингел

Свиване: Засегнатите виждат все по-малко възможности или алтернативи на самоубийството. Това стесняване на възприятието може да се дължи на тяхната собствена житейска ситуация или определени събития (например социална изолация, безработица, болест, загуба на партньор). Но може да се дължи и на психично заболяване (напр. депресия).
Агресия: Засегнатите имат висок потенциал за агресия, но не са в състояние да покажат гнева си на външния свят и вместо това го насочват към себе си. Това се нарича обръщане на агресията.

Суицидност: Честота

Всяка година около 10,000 10 души се самоубиват в Германия. Освен това всяка година има около 20 до 3,300 пъти повече опити за самоубийство. В статистиката за причините за смъртността това поставя самоубийството доста пред пътнотранспортните произшествия с около 1,400 смъртни случая годишно и наркотиците с около XNUMX смъртни случая годишно.

Две от всеки три самоубийства са извършени от мъже. Жените, от друга страна, правят опити за самоубийство по-често – особено млади жени под 30 години.

Суицидни тенденции: причини и рискови фактори

Шизофренията, някои разстройства на личността като гранични и зависимости също повишават риска от самоубийство.

Други рискови фактори за склонност към самоубийство са напр

Самоубийства или опити за самоубийство в семейството
собствени опити за самоубийство в миналото
Принадлежност към социално маргинализирани групи
безработица
Финансови проблеми
Преживявания на насилие
Раздяла с партньора в живота
Смърт на близки роднини
Увеличаване на възрастта
Самота/социална изолация
Физически заболявания, особено тези, свързани с болка

Суицидни тенденции: симптоми и предупредителни знаци

социално оттегляне
Пряко или непряко изразяване на суицидни мисли
външни промени, например тъмно облекло, небрежен външен вид
пренебрегване на храненето и личната хигиена
рисково поведение
Сбогуване, раздаване на лични вещи, изготвяне на завещание
Житейски кризи

Остра суицидност е, когато съответното лице има интензивни мисли за умора от живота и конкретни суицидни намерения, така че остър суициден акт е неизбежен. Острите суицидни тенденции могат да бъдат разпознати по следните признаци. Засегнатото лице…

продължава в суицидните си намерения дори след продължителен разговор
има спешни суицидни мисли
е безнадеждно
страда от остър психотичен епизод
вече е правил един или повече опити за самоубийство

Забелязали ли сте един или повече от горните симптоми и признаци при роднина, приятел или познат? Тогава трябва да действате бързо. Повдигнете проблема и предложете подкрепата си. Придружете съответното лице до психиатрична амбулаторна клиника, например. При остра склонност към самоубийство трябва да се обадите на спешния номер (112).

Мисли за самоубийство – какво да правя?

Винаги трябва да правите нещо относно мислите за самоубийство, които имате сами или които някой друг изразява! Важното е колко често и колко спешни са тези мисли. Като първа стъпка може да помогне открит разговор с близък довереник, където често агонизиращите мисли могат да бъдат изразени.

Въпреки това, ако мислите за самоубийство са много спешни и чести и съответното лице вече не може да се дистанцира от тях, е необходима бърза психиатрична (спешна) помощ.

Остри суицидни тенденции: медицинско лечение

Острите суицидни тенденции обикновено се лекуват първоначално със седативни, успокояващи лекарства. След отшумяване на острата опасност следват психотерапевтични разговори. Дали лечението ще продължи в болница или амбулаторно зависи от това колко висок се оценява рискът от самоубийство на пациента.

Важни елементи на лечението са напр

Рискови фактори като проблемни социални контакти или употреба на наркотици се елиминират, доколкото е възможно.
Осигурено е внимателно наблюдение на пациентите, така че те да нямат достъп до потенциални инструменти за самоубийство като оръжия или лекарства.
Някои терапевти сключват договор за несамоубийство с пациента. Това означава, че пациентът е съгласен с лечението и декларира, че няма да си навреди по време на терапията. Разбира се, този договор не е правно обвързващ, но укрепва отношенията на доверие и спазване – т.е. желанието на пациента да участва активно в лечението.
Суицидни пациенти често нямат фиксирана ежедневна структура, която им дава стабилност в ежедневието. Следователно лечението често включва конкретни помощни средства за структуриране, например под формата на съвместно разработени дневни графици.
Поведенческото обучение може да помогне на пациентите да регулират емоциите си и да се справят по-добре с конфликти.
Методите на когнитивната терапия имат за цел да променят дисфункционалния стил на мислене, който се характеризира с безнадеждност, самоиронизация, мрачност и негативна оценка за бъдещето.
Участието на роднини или близки приятели може да подпомогне успеха на терапията.

Справяне със суицидни тенденции: съвети за роднини

Притеснявате се за роднина и се питате: Какво трябва да направите, ако някой е склонен да се самоубие? Най-важният съвет за справяне със суицидни тенденции е: Бъдете там! Не оставяйте засегнатия човек сам и се грижете за него. Други важни съвети:

Вземете ги сериозно: Вземете мислите за самоубийство сериозно и не ги съдете. Избягвайте да правите твърдения като „Ще се оправиш“ или „Събери се“. Дори ако описаните проблеми не ви се струват сериозни, засегнатите ще видят нещата по съвсем различен начин поради стеснените си модели на мислене и възприятие.

Важно: Поемете отговорност за суицидния човек, като организирате помощ, стоите до него и му давате усещането, че сте до него. Със сигурност знаете колко е важно да имате някой близък до себе си в остра, екзистенциална криза.

Суицидни тенденции: контактни точки

Освен психиатрите и психотерапевтите в частната практика и психиатричните клиники има и други контактни точки за суицидно застрашени лица и техните близки. Например

Служба за телефонни консултации на 0800-1110111
Социална психиатрична служба с местни услуги за консултиране и подкрепа. Адресите могат да бъдат получени от местните здравни власти

Групите за самопомощ по темите на депресията и психичните заболявания също могат да помогнат при суицидни тенденции. Адресите и информацията за контакт можете да намерите в Интернет.