хрущял диск, преден рог, pars intermedia, заден рог, вътрешен менискус, външен менискус.
дефиниция
Менискусът е хрущялна структура в коляно съединение което помага да се прехвърли сила от стегнат кост (бедрена кост) към долната крак кост (пищял-пищял). Менискусът регулира кръга стегнат кост (феморален кондил) към права долна част крак (тибиално плато). Увреждането на менискуса, като скъсани менискуси, води до увеличаване хрущял стрес.
Резултатът е преждевременно износване на коляно съединение хрущял, Като резултат, коляно съединение артроза може да се развие. Следователно менискусът играе важна роля в нашата колянна става.
Анатомия
Менискусът е разположен в колянната става. За всяка колянна става има по една вътрешна и една външен менискус. Менискусът е разположен отстрани на колянната става между горната и долната крак. Състои се от еластичен влакнест хрущял, който може да се адаптира към движенията на колянната става. Менискусът е разделен на 3 части:
- Менискус преден рог
- Pars intremedia
- Менискус рог
Най-често срещаното място за повреда на вътрешен менискус е вътрешният менискус заден рог.
Вътрешен менискус
- вътрешен менискус е, заедно с външен менискус, част от колянната става. Представлява c-образен влакнест хрущял, разположен между двете ставни повърхности на бедрената кост и пищяла. Менискусът увеличава ставната повърхност и осигурява равномерно разпределение на налягането.
Менискусите служат като „шок абсорбатори “и стабилизират ставата. От медиалната (вътрешна) страна вътрешният менискус е здраво слят с ставна капсула и вътрешната съпътстваща връзка (вътрешна връзка) и следователно не е много изместима. Поради тази анатомия, вътрешният менискус е по-често засегнат в спортни наранявания отколкото външния менискус.
При нормално движение вътрешният менискус е под напрежение по време външна ротация и е по-малко напрегнат по време на вътрешно въртене. Различни спортове като тенис, хандбал, футбол или ски могат да поставят голям стрес върху менискуса. Но също така с увеличаване на възрастта менискусът губи дебелина и настъпва износване.
Така че дори нормални движения или само лека сила може да са достатъчни, за да причинят разкъсване на менискуса и да причинят болка. Особено нараняване на вътрешния менискус може да възникне и в комбинация с разкъсване на кръстосана връзка и разкъсване на вътрешния лигамент заедно, тази комбинация от наранявания се нарича още „Нещастна триада“. В зависимост от появата на увреждане на менискуса, симптомите са различни.
Ако това е травматично нараняване, което може да се случи по време на усукване и падане, засегнатото лице внезапно се чувства болка в ставното пространство при ходене или по време на усукващи движения. В случай на нараняване, част от менискуса също може да попадне и засегнатото лице има ограничена способност да се разтяга и огъва колянната става. Ако нараняването е признак на износване, което е дегенеративно, смпитомите са по-чести.
Засегнатият човек изпитва нарастващ стрес болка в колянната става и евентуално допълнителна нестабилност. Диагнозата се основава на диагнозата на пациента медицинска история както и различни признаци на менискус. Проверка на болката по време на вътрешни и външна ротация, палпацията (палпация) на колянната става и подвижността на колянната става могат да помогнат при диагностицирането.
Освен това се назначават ЯМР на коляното и рентгенови лъчи, за да се оценят и костните структури. Терапевтично се правят опити за зашиване на менискални разкъсвания, особено при млади пациенти, и за запазване на хрущяла. В зависимост от прогнозата трябва да се избягват определени спортни дейности в случай на тежки наранявания. Това трябва да бъде обсъдено подробно с лекаря. Освен това съществува риск от по-рано артроза в колянната става за разлика от невредими колене.
