Симптоми
Най-честият и характерен симптом от тип 1 диабет е бърза загуба на тегло за кратък период от време. Това е придружено от постоянно чувство на жажда, често и изразено уриниране и свързаните с това дехидрация. Това се дължи на факта, че над определена концентрация на глюкоза в кръв, тялото вече не е в състояние да абсорбира цялата захар от урината, така че повече се отделя.
За да се позволи това отделяне, трябва да се добавят увеличени количества вода, което обяснява позиви за уриниране а също и компенсаторната жажда. Особено внимание трябва да се обърне, ако тези симптоми се появят по време или скоро след вирусна инфекция. В допълнение към регулирането кръв захар, инсулин също е важен компонент на мазнините в тялото баланс и обикновено гарантира, че мастните киселини се задържат в клетките.
Следователно дефицитът води до повишено натрупване на мастни киселини в кръв, които не могат да се разградят достатъчно поради голямото им количество и поради това се превръщат в така наречените кетонни тела. Тъй като и мастните киселини, и кетонните тела са кисели структури, кръвта става кисела (кетоацидоза). Тъй като киселинно-алкалната баланс на тялото понася само много малки колебания, излишъкът от киселина бързо води до дерайлиране на всички метаболитни пътища.
Освен това има общи симптоми като главоболие, нарушения на концентрацията, зрителни нарушения и умора, които се дължат главно на липсата на захар в телесните клетки. В най-лошия случай засегнатото лице попада в кетоацидотик кома, което е животозастрашаващо състояние.Симптоми или вторични заболявания на диабет, които обаче се появяват само ако диабетът остава неоткрит или е лошо лекуван, включват високо кръвно налягане, сърце атака, съдови заболявания (особено в областта на ретината, което може да доведе до диабетна ретинопатия а в най-лошия случай да слепота), невропатия и бъбречна недостатъчност. Има няколко начина за диагностициране диабет, които се използват както за диабет тип 1, така и за тип 2.
На първо място, на кръвна захар трябва да се измери нивото, което в a постене състояние обикновено трябва да бъде под 110 mg / dl. Ако е по-високо от 126 mg / dl, има диабет. Налични са и различни лабораторни тестове.
На първо място, измерването на HbA1c. Това е стойност, която влияе на хемоглобина, червения пигмент на кръвните клетки. Обикновено само много малка част от хемоглобин се свързва с глюкозата.
Ако в кръвта има излишък на захар, какъвто е случаят с диабета, този дял е значително по-висок от нормалните 4-6% от хемоглобин. Тъй като тази стойност отразява кръвна захар ниво от последните седмици, това е не само добър начин за диагностика, но и за проверка дали терапията на диабета е успешна. Ако е в рамките на нормалното, появата на последващи щети е малко вероятно.
Освен това има и измерване на захар или кетонни тела в урината, което трябва да бъде под определено ниво при здрави индивиди. За да се определи собственото тяло инсулин производството, така нареченият С-пептид може да бъде измерен в кръвта. Това винаги се издава от панкреаса в същото количество като инсулин, което ни позволява да изведем неговото издание.
Специална характеристика на диабет тип 1 е наличието на автоантитела насочени срещу В клетките на панкреаса. Те обаче се откриват само в около 80% от случаите. Списък с много автоантитела и клиничните картини, причинени от тях, могат да бъдат намерени при автоантитела При този тип диабет липсата на инсулин трябва да се компенсира с изкуствено доставен инсулин.
Съществуват различни препарати за този тип диабет, които се различават главно по своята продължителност на ефективност. От една страна, има нормален инсулин, който обаче има леко забавено начало на действие, поради което се приема на определено разстояние от хранене, а от друга страна има инсулинови аналози, в които инсулинът е леко променен в структурата си, за да бъде ефективен по-бързо и / или по-дълго. Тази терапия трябва да се прилага цял живот, тъй като не елиминира причината за дефицита на инсулин.
Поради това е важно пациентите да бъдат обучени до степен, в която те сами да си инжектират инсулина. Диабетиците трябва също така да научат до каква степен приемът на храна влияе върху тяхното кръвна захар ниво, за да може съответно да се коригира дозата на инсулина. Докато обръщат внимание на това, обаче, диабетиците от тип 1 с нормално тегло могат да се хранят напълно нормално диета.
Пероралните антидиабетни средства, използвани при диабет тип 2, не са полезни при това заболяване, тъй като се използват за стимулиране на отделянето на инсулин от панкреаса, което не е възможно при тип 1 поради абсолютната липса на инсулин. Профилактика:
За съжаление няма превантивни мерки, които биха могли да предотвратят развитието на тип 1 захарен диабет. Тази терапия трябва да се провежда цял живот, тъй като причината за дефицита на инсулин не е елиминирана.
Поради това е важно пациентите да бъдат обучени до степен, в която те сами да си инжектират инсулина. Диабетиците трябва също така да научат до каква степен приемът на храна влияе върху нивото на кръвната им захар, за да могат да регулират съответно дозата на инсулина. Докато обръщат внимание на това обаче, диабетиците от тип 1 с нормално тегло могат да се хранят напълно нормално диета.
Пероралните антидиабетни средства, използвани при диабет тип 2, не са полезни при това заболяване, тъй като се използват за стимулиране на отделянето на инсулин от панкреаса, което не е възможно при тип 1 поради абсолютната липса на инсулин. Профилактика:
За съжаление няма превантивни мерки, които биха могли да предотвратят развитието на тип 1 захарен диабет. Пероралните антидиабетни средства, използвани при диабет тип 2, не са полезни при това заболяване, тъй като служат за стимулиране на отделянето на инсулин от панкреаса, което не е възможно при тип 1 поради абсолютната липса на инсулин. За съжаление няма превантивни мерки, които биха могли да предотвратят развитието на тип 1 захарен диабет.
