Захарен диабет

захар, диабет, диабет при възрастни, тип I, тип II, гестационен диабет. Буквален превод: "мед-сладък поток ”.

Определение: Захарен диабет

Диабет мелитус, известен като диабет (диабет), е хронично метаболитно заболяване, причинено от абсолютна или относителна липса на инсулин. Отличителният белег на това заболяване е постоянно повишаване на кръв ниво на захар (хипергликемия) и захар в урината. Причината е недостатъчният ефект на хормона инсулин на черен дроб клетки, мускулни клетки и мастни клетки на човешкото тяло.

Диабет мелитус е едно от най-важните заболявания във вътрешните болести. Захарният диабет се разделя на диабет тип 1 и диабет тип 2. При захарен диабет тип 1, бета клетките на панкреаса са унищожени и по този начин вече не функционират, т.е. вече не произвеждат инсулин.

Клетъчната смърт, обикновено броят на клетките е намален до по-малко от 10% от действителната клетъчна популация, е причинена от автоимунно заболяване и води до абсолютен дефицит на инсулин. Захарният диабет тип 1 може да се появи на всяка възраст, но особено при деца и юноши и представлява 5-7% от общия брой на диабетиците. При 90% от пациентите се срещат определени генетични характеристики, които дават основание да се смята, че има наследствено предразположение към заболяването на диабета.

В 75% от случаите, три различни островни клетки автоантитела (IAA, GADA, IA-A) могат да бъдат открити в кръв от пациентите. Тези антитела, които се произвеждат от самото тяло, но са насочени срещу собствените структури на тялото (автоимунно заболяване), предполагат захарно заболяване / диабет. Ако на възраст от две години две или всичките три островни клетки антитела вече са налице, трябва да се очаква детето да развие болестта преди 10-годишна възраст.

В най-широкия смисъл това също е заболяване от ревматичната група форми като ревматоидна артрит. Възрастта, при която захарният диабет тип 1 се среща предимно, варира от 15 до 24-годишна възраст. Пациентите обикновено са с нормално тегло и нямат стабилно метаболитно състояние.

Началото на заболяването, поради абсолютната липса на инсулин, настъпва бързо, когато над 80% от островните клетки са унищожени. Стресовите ситуации често водят до първата проява на болестта. Ако единият родител на дете има захарен диабет тип 1, съществува 2.5 - 5% риск детето да има и диабет.

Ако, от друга страна, и двамата родители са засегнати от болестта, рискът децата да имат заболяване е 20%. Терапията на диабет с инсулин е абсолютно необходима при диабет тип 1, тъй като собственото производство на организма се проваля и хормонът трябва да бъде заменен, т.е. доставен отвън. Повече за захарен диабет тип 1 Пациенти с захарен диабет тип 2, известни още като диабет при възрастни, имат относителна липса на инсулин.

Причините за нарушаване на метаболизма на захарта са две: освобождаването (секрецията) на инсулин панкреаса е нарушен или ефектът на инсулина върху органите е намален. Това се казва инсулинова резистентност, който се основава на рецепторни дефекти (рецептор = повърхностен рецептор, характерен за клетката, чрез който информацията, например чрез хормон, достига до вътрешността на клетката), или нарушено предаване на сигнал в клетката. По-голямата част от захарен диабет тип 2 се развива поради метаболитен синдром (наричана още болест на богатството): Много пациенти с диабет често имат следните 4 рискови фактора: Недохранване с с наднормено тегло и липсата на упражнения са решаващи фактори за развитието на захарен диабет тип 2.

Прекомерното хранене причинява високи нива на инсулин в кръв, тъй като инсулинът е необходим за транспортиране на абсорбираната глюкоза в клетките, където се извършва усвояване на захар и производство на енергия. След такива години на стрес за клетките, произвеждащи инсулин, производството на инсулин може да бъде изчерпано и накрая, поради абсолютен дефицит на инсулин, може да възникне инсулинозависим диабет, т.е. инсулинът трябва да се доставя отвън. Пероралните антидиабетни средства сами по себе си вече не са достатъчно ефективни в тази фаза на заболяването.

Омагьосаният кръг на повишените нужди от инсулин може да бъде прекъснат от физическа активност и промяна в диета, тъй като при тези условия нивото на инсулина спада и по този начин инсулиновата чувствителност на клетките отново се увеличава. Пациенти с захарен диабет тип 2 често с наднормено тегло и са предимно по-възрастни от 40 години. Началото на заболяването, което протича бавно и доста коварно, често се забелязва само след известно време, обикновено когато се открият повишени нива на захар в кръвта и урината по време на рутинна проверка или късни ефекти на диабета (диабет) възникват и водят до диагноза (напр полиневропатия, диабетна нефропатия-ретинопатия и др.). В тази форма на диабет има и причинно-следствени генетични компоненти.

Рискът от развитие на захарен диабет тип 2 е до 50% за деца, които имат един засегнат родител. Терапията с инсулин не е абсолютно необходима, но трябва да започне при изчерпване на инсулиновите резерви и промяна в диета самостоятелно и лечението с перорални антидиабетни средства вече нямат ефект. Повече за захарния диабет тип 2 След такива години на стрес за клетките, произвеждащи инсулин, производството на инсулин може да бъде изчерпано и накрая, поради абсолютен дефицит на инсулин, може да възникне инсулинозависим диабет, т.е. инсулинът трябва да се доставя отвън.

Пероралните антидиабетици сами по себе си вече не са достатъчно ефективни в тази фаза на заболяването. Омагьосаният кръг на повишените нужди от инсулин може да бъде прекъснат от физическа активност и промяна в диета, тъй като при тези условия нивото на инсулин спада и по този начин инсулиновата чувствителност на клетките отново се увеличава. Пациентите със захарен диабет тип 2 често са с наднормено тегло и са предимно над 40 години.

Началото на заболяването, което се случва бавно и доста коварно, често се забелязва само след известно време, обикновено когато се установят повишени нива на захар в кръвта и урината по време на рутинна проверка или настъпят късни ефекти на диабет (диабет) и водят до диагноза (напр полиневропатия, диабетна нефропатия-ретинопатия и др.). В тази форма на диабет има и причинно-следствени генетични компоненти. Рискът от развитие на захарен диабет тип 2 е до 50% за деца, които имат един засегнат родител. Терапията с инсулин не е абсолютно необходима, но трябва да започне, когато инсулиновите резерви се изчерпат и промяната само в диетата и лечението с перорални антидиабетни средства вече нямат ефект. Повече за захарен диабет тип 2

  • Наднормено тегло с преобладаващ дял телесни мазнини по корема
  • Повишени нива на мазнини в кръвта и холестерол (хиперлипидемия-хиперхолестеролемия)
  • Високо кръвно налягане (артериална хипертония)
  • Нарушение на толерантността към глюкозата (диабет)