Ризоподите, които принадлежат към протозоите, не образуват отделен вид или клас едноклетъчни организми с определено ядро (еукариоти); всички те са обединени само от способността да образуват псевдоподии. Ризоподите въплъщават такива разнообразни едноклетъчни организми като амеби, радиоларии, солари, фораминифери и др. За хората само няколко вида амеби имат някакво значение като безвреден компонент на чревна флора а също като патогени.
Какво представляват ризоподите?
Ризоподите, наричани още коренови стъпала, се класифицират като протозои, които са едноклетъчни организми с клетъчно ядро. Те не са единен вид, семейство или клас протозои, а по-скоро еукариотни едноклетъчни организми от напълно различни и независими еволюционно-биологични линии. Единствената обща характеристика, която ги свързва, е способността им да образуват бързо променящи се псевдоподии (фалшиви крака). Това са изпъкналости на цитоплазмата, които им позволяват да се движат активно, да се хранят и да се „залепват“ за субстрат, наред с други неща. В еволюционната биология това са много ранни земно-исторически същества, съществували повече от милиард години. Повечето видове ризоподи обитават световния океан, въпреки че няколко вида предпочитат и сладководните води на местните езера и реки или живеят в почвата. Почти всички ризоподи се хранят хетеротрофно, т.е. от органично разлагане и отпадъчни продукти. С изключение на някои видове амеби, които са част от здравите чревна флора и няколко патогени които могат да причинят амебична дизентерия, първичен амебик менингоенцефалит, или амебичен креатит, ризоподите нямат пряко здравословно значение за хората.
Възникване, разпространение и характеристики
Ризоподите, които включват различни разновидности като амеби, фораминифери, сундарианци и радиоларии с хиляди видове и подвидове, са местни във всички световни океани. Известно е, че някои видове са и сладководни обитатели. Като предимно свободно живеещи протозои, те не играят никаква роля в човека здраве, с изключение на няколко вида амеби. Повечето видове амеби с здраве релевантност обикновено живеят като коменсали в дебелото черво и се хранят хетеротрофно с отпадъчни продукти, които метаболизмът на тялото вече не може да използва. Те са част от здравите чревна флора и се случват по целия свят. Амебите се размножават безполово чрез разделяне. Първо, ядрото се разделя, така че временно в амебата има две ядра, преди последващото разделяне на цитоплазмата да завърши процеса на разделяне и от една амеба са се появили две равни нови амеби, които могат да се разделят отново при благоприятни условия на растеж. Ако амебите, живеещи в червата, се отделят с изпражненията и открият много неблагоприятни условия за живот, те образуват постоянни форми (кисти). Те се свиват на малка топка чрез отделяне на излишък вода и се обграждат с дебела капсула. Кистите са много издръжливи и преживяват неблагоприятни условия като студ, топлина и суша за дълги периоди от време. Кистите на амебите са почти повсеместни и след поглъщане през устата оцеляват стомашно-чревен пасаж преди да напусне стадия на кистата в двоеточие. Това е проблематично, когато погълнатите кисти са получени от един от малкото патогенни видове амеби.
Значение и функция
- здраве значение на щамовете амеба, които живеят като коменсали в човека двоеточие (все още) не е проучен адекватно. Това, което изглежда сигурно е, че те не паразитират и не причиняват видима вреда, ако имунната система е непокътнат. Положителен ефект е, че те използват продукти на разграждане, които метаболизмът на тялото вече не може да катаболизира, чрез фагоцитоза и по този начин допринасят за запазване на двоеточие „Чист“. Не е известно дали амебите доставят на тялото полезни вещества в процеса. Известни непатогенни щамове на амеби включват Entamoeba hartmanni, Entamoeba coli и три други вида, от които Dientamoeba fragilis също е патоген, особено когато амебата срещне отслабена имунната система. Dientamoeba fragilis е морфологично много подобен на вида Entamoeba histolytica, който е известен като причинител на амебна дизентерия.
Болести и неразположения
Опасностите и рисковете за хората, свързани с ризоподите, са до голяма степен ограничени до няколко патогенни щама на амебите и до тези, описани като факултативни патогени когато са подходящи условия, като например имунната система отслабени от болест или от изкуствена имуносупресия, присъстват. Най-важният и най-често срещаният патогенен вид амеба е Entamoeba histolytica. Той е причинителят на амебичната дизентерия, наричана още амебиаза. Амебична дизентерия се среща предимно в тропиците. Инфекцията обикновено се случва чрез перорално поглъщане на кисти, устойчивата постоянна форма на Entamoeba histolytica. Строго погледнато, Entamoeba histolytica също е факултативен патоген, тъй като само около 10% от заразените хора развиват симптоми, въпреки че те могат да предприемат сериозен курс, ако не бъдат лекувани. Ако симптомите са ограничени до стомашно-чревния тракт, това е чревна амебиаза. В редки случаи амебите навлизат в кръвта и могат да заразят други органи. Тогава това е екстраинтестинална амебиаза. Много рядко заразна болест е първичен амебен менингоенцефалит (PAM). Причинява се от амебата Naegleria fowleri, амеба, открита в сладководни води по света, предимно в тропиците и субтропиците и в топлите извори. В много редки случаи след влизане в нос, Naegleria fowleri може да проникне в обонянието епителий и невронни пътища към мозък, причинявайки PAM, който може да бъде фатален за много кратко време. Acanthamoeba е и свободно живееща амеба с цял свят разпределение, живеещи в сладководни езера и реки, както и в почвата. Често обаче се открива и при пиене вода намлява плуване басейни. В много редки случаи амебата се появява като причинител на кератит Acanthamoeba, роговица възпаление на окото. Обикновено засяга носителите на контактни лещи, чийто контактните лещи абсорбират амебите в заразената почистваща течност и заразяват очна роговица при вмъкване. В изключително редки случаи това може да доведе до менингит, грануломатозен амебен енцефалит.
