Тестът ELISA е лабораторен медицински преглед, по време на извършването на който възниква така наречената реакция антиген-антитяло. Могат да бъдат тествани различни антигени, които играят роля в хуманната или ветеринарната медицина. Само акредитирани лабораторни институти са ангажирани да извършват теста в Германия.
Какво представлява процедурата?
В рамките на лабораторни медицински прегледи тестът ELISA принадлежи към така наречените имунологични процедури. Чрез тестовата процедура, протеин молекули могат да бъдат открити в съвсем различни телесни течности. ELISA е съкращението за ензимно свързан имуносорбентен анализ. Следователно това е обозначение на английски език, което обаче се е утвърдило в немската медицинска употреба. Тестът ELISA принадлежи към така наречените имунологични процедури в рамките на лабораторни медицински изследвания. Процедурата за тестване може да се използва за откриване на протеин молекули в голямо разнообразие от телесни течности. Откриването на тези молекули от своя страна позволява да се правят изводи за определени заболявания или клинични картини, поради което лекарите също така поставят диагнозата си в зависимост от резултата от такъв тест ELISA. Следователно тестовата процедура е от голямо значение в ежедневната клинична практика, независимо дали в амбулаторни или стационарни условия. Съответните телесни течности, например цяло кръв или течности от ставите, се изпращат в лабораторията веднага след вземането им от пациента. Това обикновено са доста спешни проби, тъй като естественият материал се счита за чувствителен и трябва да бъде изследван възможно най-бързо. Така наречените прехранени проби могат олово до фалшиво отрицателни резултати, тъй като патологичните протеини които трябва да бъдат открити, междувременно са намалени или напълно влошени. По този начин, така наречените преаналитици играят важна роля в ELISA; подозрителни или отрицателни резултати трябва да се повторят отново, ако са налице подходящи клинични симптоми.
Функция, ефект и цели
За правилното изпълнение на теста в акредитирана медицинска лаборатория са абсолютно необходими епруветки и така наречените микротитърни плочи. Тези плаки с фини полу-вдлъбнати вдлъбнатини са направени от специална пластмаса и всяка е покрита с много специфично антитяло. Ако антигенът, който трябва да бъде открит, присъства в телесната течност, която трябва да бъде изследвана, тогава възниква специфична реакция антиген-антитяло съгласно така наречения принцип за заключване и ключ. Материалът за пробата може да се вкара в плочите или ръчно от лабораторен персонал с помощта на пипети, или напълно автоматично. В съвременните лабораторни медицински институти се използват само напълно автоматизирани системи за ELISA диагностика. Те обаче трябва да се наблюдават от обучен персонал, медицинско-технически лаборанти. Така нареченият вътрешен и външен контрол на качеството също е отговорност на лабораторния персонал, превъзхождащ медицинския персонал за лабораторна медицина, заразна болест епидемиология и микробиология. След първата тестова партида, т.е. след като материалът е пипетиран върху плаките, специфичните антигени в пробата, ако има такива, вече са се свързали с антитела върху пластмасовата плоча. След това се извършва измиване с физиологичен разтвор, за да се отстранят смущаващи фактори като нежелани антигени или протеини от препарата. Тази стъпка е много важна, за да се избегнат фалшиво положителни реакции. Фалшиво положителен резултат, интерпретиран от лабораторията, може да има фатални последици за пациента. Във втория етап на теста се добавя друго антитяло, което е свързано с ензим. Това маркирано антитяло също се свързва с антигена. В трети и последен етап се добавя специално багрило в определено количество, което се разгражда в по-голяма или по-малка степен от ензимни остатъци, които все още присъстват. Може да се разгради само такъв ензим, който преди това не е бил свързан с антигена заедно с антитялото. Свободният ензим е в състояние да разцепи добавената боя. Точното количество на разцепената боя може да бъде точно определено с друг лабораторен метод, така наречената фотометрия. Това позволява да се направят точни изводи дали антигенът изобщо присъства в материал от пробата и ако да, колко. Тестът ELISA се използва не само за първоначална диагноза или за потвърждаване на съмнения за определени заболявания и клинични картини, но и да следи напредъка им. Ако антигенът концентрация в теста става по-ниска по време на притежава, терапията се счита за успешна.
Рискове, странични ефекти и опасности
Тестът ELISA получава своята информативна стойност преди всичко чрез откриване на антигенни структури в телесните течности. Тестът позволява т. Нар. Качествено, но също и полуколичествено и количествено твърдение за предполагаемото присъствие на определени антигени в телесните течности. Цял кръв не може да се използва за теста, само кръвен серум. Директен тест върху пациента, например от капилярен кръв от върха на пръста, следователно, както при някои други серологични тестове, не е възможно към днешна дата. В хуманната медицина тестът ELISA се използва предимно за откриване на антигени при бактериални, вирусни или гъбични инфекции. В допълнение, всички положителни резултати от хепатит серологията се проверява отново с тест ELISA като стандарт. Определено хормони, например бременност хормон HCG, може да се определи и с теста ELISA. Ако възникнат определени усложнения по време на бременност, точно познаване на концентрация на хормона на бременността в кръвта е много полезно диагностично и терапевтично. Друго показание за теста е откриването на така наречените парапротеини в урината, тъй като те се срещат, например, в различни туморни заболявания, като мултиплен миелом. Тестът ELISA се провежда и до днес в много лаборатории, но се смята за остарял от експертите. Имунната реакция, свързана с ензими в теста ELISA през последните години все повече се заменя с радиоактивно маркирани антитела, които осигуряват още по-добър количествен резултат от измерването. Тези тестове се наричат още RIA, Radio Immunabsorbent Assay. Други специфични постижения на ELISA са леките химични методи като луминесценция или флуоресценция.
