Противопоказания
Не всеки пациент, който иска бял дроб трансплантация може да се гарантира трансплантация на белия дроб. Една от причините за това е липсата на донорски органи и има определени противопоказания за това бял дроб трансплантация трябва да се избягва. Едно противопоказание е например кръв отравяне (сепсис).
Бял дроб трансплантация се въздържа и в случай на тумор в белия дроб, тъй като продължителността на живота трудно може да бъде увеличена. Хронични функционални нарушения на други органи, като бъбрек неуспех или тежка черен дроб увреждане, също може да бъде противопоказание. Вероятно най-сериозното противопоказание е нарушение на нервната система или тежък психично заболяване.
Прекомерна консумация на наркотици, алкохол или никотин може да бъде и противопоказание. Тъй като a трансплантация винаги е придружено от имуносупресия, хроничните инфекциозни заболявания също са противопоказание. Ако пациентът е заразен с мулти-устойчива бактерия, напр MRSA, а белодробна трансплантация може да се извърши само когато пациентът е без микроби.
Време за подготовка
A белодробна трансплантация винаги е свързано с определен риск. За да се поддържа рискът възможно най-нисък, пациентът трябва да премине няколко теста преди трансплантацията. На първо място, областта на гръдния кош се изследва подробно с помощта на рентгенови лъчи и компютърна томография (КТ).
След обстойни тестове за белодробна функция и изследвания на сърце използвайки ехокардиография- коремна област също трябва да се изследва подробно с помощта на сонография на корема. В допълнение, кръв трябва да се вземе от пациента, за да се изключи всяко туморно заболяване или инфекция. В допълнение, право-сърце необходимо е и изследване на катетър, тъй като трябва да се анализират условията на налягане в белите дробове.
Освен това винаги трябва да се предоставя психологическа експертиза, тъй като трансплантацията винаги е свързана с голям психологически стрес. След като всички тези тестове и изследвания бъдат завършени, резултатите се изпращат в център за трансплантация на бели дробове и екип от лекари след това решава дали е необходима трансплантация или колко бързо трябва да се реализира шансът на пациента за нов бял дроб. Тъй като белите дробове обикновено не са на разположение веднага, пациентът трябва да идва в центъра за трансплантация за преглед на всеки 3 месеца.
Веднага щом е налице подходящ донорски белодроб, пациентът ще бъде уведомен от центъра за трансплантация и трябва да избягва по-нататъшно хранене и пиене. След като пациентът пристигне в болницата, ще бъде взето решение дали белият дроб може да бъде трансплантиран или пациентът трябва да се прибере вкъщи без нов бял дроб. Ако обаче пациентът е трансплантиран, той или тя обикновено се отвежда директно в операционната и се предизвиква анестезия.
Обикновено и двата бели дроба се трансплантират, тъй като a белодробна трансплантация само на един бял дроб често води до тежки инфекции на „стария“ бял дроб. За да се отстранят лобовете на белите дробове, се прави напречно сечение в гръдния кош. След това болният бял дроб се отстранява и се поставя новият белодробен донор.
Първо белодробните бронхи и белодробните вени са свързани с новия бял дроб и накрая белодробните артерии. Веднага след като кръв може да циркулира отново, белият дроб трябва да започне да работи. Разрезът е затворен и пациентът първо е приет в интензивното отделение. Престоят в интензивното отделение не трябва да бъде по-дълъг от една седмица, но в около 15% от всички случаи възникват усложнения, които водят до по-дълъг престой в интензивно лечение.
В безпроблемни случаи престоят в интензивното отделение е последван от болничен престой от около 3 седмици, през който пациентът получава интензивна физиотерапевтична помощ. След трансплантацията пациентът получава имуносупресивно лекарство, за да предотврати евентуално отхвърляне на белия дроб. Тези лекарства обаче потискат цялото състояние на пациента имунната система.
Следователно пациентите са по-податливи на гъбични, вирусни или бактериални заболявания след белодробна трансплантация. За да ги поддържа възможно най-ниски, пациентът получава допълнителни лекарства за предотвратяване на възможна инфекция. Това също трябва да намали възможните рискове от инфекция и пациентът вече има възможност за нов, по-безгрижен живот.
