Parotitis epidemica - разговорно наречен заушка или козе заушка - (синоними: parotitis epidemica (паротит); salivitis epidemica; ICD-10 B26.-: заушка) е остра (внезапна поява) и генерализирана вирусна инфекция. Отговорният парамиксовирус (РНК вирус) принадлежи към рода Rubulavirus, от семейството на парамиксовирусите.
Понастоящем хората представляват единствения подходящ резервоар за патогени.
Възникване: Инфекцията се случва по целия свят.
За да се изчисли количествено заразността по математически път, беше въведен така нареченият индекс на заразност (синоними: индекс на заразност; индекс на инфекция). Той показва вероятността, с която неимунно лице се заразява след контакт с патоген. Индексът на заразност за епидемия на паротит е 0.40, което означава, че 40 от 100 неваксинирани лица се заразяват след контакт с заушка-инфектирано лице.Индекс на проявление: Приблизително 50% от заразените с паротит лица се разболяват разпознаваемо от паротит.
Заушка се среща при епидемии, тоест силно групирани локално и във времето.
Сезонно натрупване на болестта: Заушката се среща по-често в студ сезон.
Предаването на патогена (път на инфекция) става предимно чрез капчици, които се образуват при кашляне и кихане и се абсорбират от другия човек през лигавиците на нос, уста и евентуално окото (капкова инфекция) или аерогенно (чрез капкови ядра, съдържащи патогена (аерозоли) във издишания въздух). Освен това инфекцията може да възникне чрез инфекция с намазка (напр. Директна слюнка контакт).
Предаване от човек на човек: Да.
Инкубационният период (времето от инфекцията до началото на заболяването) обикновено е 16-18 дни (възможно е 12-25 дни).
Съотношение на пола: Момчетата са засегнати два пъти по-често от момичетата.
Пикова честота: болестта се проявява предимно на възраст между 4 и 15 години, но също и в зряла възраст - тогава с по-чести усложнения.
Серопревалентност (брой (в проценти) на тествания положителен серологичен параметър): При жените в детеродна възраст разпространението на антитела срещу IgG (имуноглобулин G) на паротит е 60-70%.
Честотата (честотата на новите случаи) е приблизително 0.7 случая на 100,000 население годишно.
Продължителността на заразността (заразност) е от ден 7 преди подуване на паротидите (подуване на слюнчените жлези) до пълното разрешаване (приблизително 9 дни след това); най-голям е 2 дни преди до 4 дни след началото на заболяването. Клинично невидимите („непоявяващи се“) инфекции също са заразни.
Болестта оставя имунитет за цял живот. Възможна е обаче реинфекция (поради непълна кръстосана неутрализация на различните генотипове на вируса на паротит; намаляваща защита).
Курс и прогноза: При около една трета от заразените инфекцията е лека или асимптоматична (без забележими симптоми). По правило прогнозата е добра. Рядко се появяват усложнения като миокардит (възпаление на сърце мускул) или енцефалит (възпаление на мозъка) възникне. Повишен процент на спонтанен аборт намлява преждевременно раждане след заушка не трябва да се приема инфекция.
Леталност (смъртност, свързана с общия брой на хората, заразени с болестта): 1 ‰ от заразените.
Ваксинация: предлага се защитна ваксинация срещу паротит.
В Германия прякото или непрякото откриване на патогена се докладва съгласно Закона за защита от инфекции (IfSG), ако доказателствата показват остра инфекция.
