Определяне на степента на тежест на увреждане на нервите | Дискова херния с увреждане на нервите

Определяне на степента на тежест на увреждане на нервите

Има две важни, общи класификации за увреждане на периферните устройства нерви: класификацията на Седън и класификацията на Съндърланд. Класификацията на Seddon за увреждане на нервите включва три степени на тежест, докато класификацията Sunderland класифицира увреждане на нервите в пет градуса. Тежестта на увреждане на нервите зависи от степента на нараняване на аксоните, медуларните обвивки и съединителната тъкан обвивки (епиневриум), които заобикалят нерви.

Невролозите определят тежестта на нервна лезия с помощта на електромиография, електроневрография и, ако е необходимо, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Най-малката форма на увреждане на нервите включва нараняване на миелинова обвивка, докато аксоните и епиневриумът не са наранени. Прогнозата е много добра и симптомите изчезват в рамките на дни до седмици.

Тази степен на тежест съответства на първа степен според Seddon, така наречената неврапраксия, и степен първа според Sunderland. Степента на тежест на увреждане на нерва при дискова херния е решаваща за прогнозата. Той определя възможната регенерация на увреждането на нервите и шансовете за възстановяване.

Интересувате ли се повече от тази тема? Дисковата херния може да доведе до намаляване на функцията поради заклещване на нервите. Това се проявява например под формата на мускулна слабост или изтръпване. Важно е да се измери функцията на нерв, за да може по-късно да се реши дали операцията е необходима или не.

В случай на нормална функция на нервите, въпреки дисковата херния, симптомите могат да бъдат лекувани консервативно, т.е. със спорт и лекарства. Ако има ясно измеримо увреждане на нервната функция, може да се посочи хирургично облекчаване на нерва. В повечето случаи нервната функция се определя от електромиография.

Електродите са прикрепени към нерва, както и към мускула, до който достига нервът. След това към нерва се прилага слаб електрически импулс и се регистрира мускулната реакция. Решаваща е скоростта, с която нервът е в състояние да предаде електрическия импулс.

Ако нервът е повреден, скоростта на нервната проводимост се намалява. Важно е предварително да има референтна стойност, тъй като всеки нерв има индивидуална скорост на проводимост на нерва в зависимост от дебелината и неговата състояние. Процедурата е напълно безвредна и безболезнена.

Това е така, защото към нерва се предават само много слаби електрически сигнали. По време на прегледа може да има изтръпване на кожата или мускулни потрепвания, но след края на електромиография, тези симптоми отново изчезват от само себе си. Прегледът обикновено отнема не повече от 20 минути.

Ако нервът е недостатъчно снабден с кръв и хранителни вещества за дълъг период от време, се говори за необратими щети и смърт на корените. Само обучен лекар може ясно да разпознае, че нервът е мъртъв. Остър дискова херния може да причини огромни болка.

Стига да болка присъства, нервът „живее“ и предава сигналите за болка. Внезапно изчезване на болка е важен показател за възможна коренна смърт. В същото време смъртта на корена може да доведе до парализа и загуба на чувствителност, като изтръпване, да се увеличи значително или да изчезне съвсем.

За съжаление, регенерацията на a дискова херния с увреждане на нервите отнема много време. Засегнатите междупрешленни дискове са слабо снабдени с течност и хранителни вещества поради натоварването под налягане. Тренировка за гръб, отслабване и балансирано диета или хирургичната декомпресия на диска може да помогне за противодействие на компресията на диска и нерви.

Освен това прогнозата зависи от степента на увреждане на нервите. Пълните лезии се регенерират по-лошо от непълните травми на нервите. При непълно увреждане на нерва увреждането може да се възстанови в рамките на няколко седмици с подходящо лечение.

В случай на по-тежки наранявания, регенерацията може да продължи няколко месеца, а в случай на пълни наранявания на обвивката на нервите, регенерацията може дори да не се случи. Замразяването на нервите, т.нар криотерапия на нерва, е относително нова процедура за лечение на болка. Използва се главно за болки в гърба, какъвто е случаят с a плъзгащ се диск or фасетен синдром.

Криотерапия има дълъг ефект и обикновено е обратим. Заледяването може да се извършва амбулаторно или стационарно. Важно е пациентът да бъде достатъчно информиран за възможните усложнения преди процедурата.

Сред най-честите усложнения са инфекциите и измръзванията в района около пункция, както и трайна парализа на замръзналия нерв. Преди операцията е важно да се гарантира, че кръв-разреждащите лекарства се прекратяват своевременно и че съсирването на кръвта е проверено от лекар. Ако има недостатъчна коагулация, голямо кървене в гръбначен канал може да възникне по време на процедурата.

Самата процедура се извършва или открито, т.е. в рамките на операция по принцип анестезия, или минимално инвазивен с локална упойка. Минимално инвазивният вариант е за предпочитане пред отворената хирургия. Веднъж локална анестезия е на място, прави се малък кожен разрез и се вкарва сонда в засегнатия нерв.

Сондата може да се охлади значително отвътре, използвайки азот или въглероден диоксид. След като сондата достигне дестинацията си, тя се охлажда до около -60 градуса по Целзий. Този процес на замръзване изтръпва нерва и му пречи да изпраща сигнали за болка.

Трябва да се внимава сондата да не остане прекалено дълго на нерва и нервът да не се охлади твърде много. В противен случай може да възникне нежелано измръзване на съседни структури или нервът може да бъде необратимо повреден. Веднага след криотерапия, резултатът трябва да се проверява редовно, за да се предотвратят възможни усложнения на ранен етап.

Групата на витамин В се състои от осем витамини които действат като предшественици на важни коензими в организма. Б витамини се намират в животински храни като риба, млечни продукти или черен дроб, както и в зеленчукови храни като броколи или спанак. Витамин В12 се съдържа главно в животински продукти и за разлика от другия витамини, може да се съхранява в тялото.

Витамин В1 е важен за предаването на стимули към нервната система а витамин В12 също изпълнява основни задачи за функционирането на нервната система. Липсата на витамини от група В може да причини нарушения на нервната система. В същото време адекватното снабдяване с витамини може да има положителен ефект върху нервната функция.