In лактоза непоносимост - разговорно наречен лактозна непоносимост - (синоними: алактазия; хиполактазия; лактозна малабсорбция; синдром на лактозен дефицит; непоносимост към лактоза; Лактазен дефицит; Непоносимост към лактоза; Синдром на непоносимост към лактоза; Малабсорбция на лактоза; Синдром на лактозна недостатъчност; Хранителна непоносимост; Мляко захар непоносимост; ICD-10-GM E73.-: Лактоза непоносимост), засегнатото лице не може да понася лактоза (мляко захар).
Това е нарушение на използването, при което активността на дизахаридазата лактазна е намален или напълно отсъства. Дисахаридазите са ензими и имат задачата да разделят дизахариди (двукратни захари), погълнати с храна или образувани по време на храносмилането на комплекса въглехидрати в монозахариди (единични захари) гликоза намлява галактоза. Следват да се разграничат следните форми:
- Първичен дефицит на лактаза - разделен е на две форми:
- Наследствен (вроден). Лактазен дефицит - автозомно-рецесивно наследяване; проявява се вече при новородени; много рядка форма.
- Придобити дефицит на лактаза - след отбиването ензимната активност непрекъснато пада с възрастта (физиологичен процес на стареене); най-често срещаната форма.
- Вторичен лактазен дефицит - временен лактазен дефицит поради увреждане на лигавицата от тънко черво (тънкочревна лигавицата), например в цьолиакия (глутен-индуцирана ентеропатия), болест на Крон.
Без симптоми лактоза непоносимостта се нарича лактозна малабсорбция. Тук неразградената лактоза навлиза в дебелото черво, но не навлиза олово до дискомфорт в корема (стомашно-чревни симптоми).
Наследственият лактазен дефицит е изключително рядък и причинява диария (диария) дори при кърмачета. Причината за наследствения лактазен дефицит е генетичен дефект, при което ензимът лактаза отсъства от раждането или може да бъде произведен само в много ниска степен (алактазия). В света са описани само дузина случаи на това заболяване.
Недоносените бебета (преди 37 гестационна седмица) понякога имат лактозна непоносимост. Непоносимост към лактоза при кавказците често засяга деца на възраст над 5 години.
Придобитият лактазен дефицит (първичен лактазен дефицит) е най-честата форма на непоносимост към лактоза. Разпространението (честота на заболяванията) е 7-22% (в Германия). Активността на лактазата намалява непрекъснато с увеличаване на възрастта. Причините за това все още са до голяма степен неизвестни. Подозира се, че свързани с възрастта промени в червата лигавицата повърхност (повърхност на чревната лигавица) нарушават активността на лактазата. Освен това, увреждане на лигавицата на тънко черво (лигавица на тънките черва) от вирусни инфекции.
Вторичният дефицит на лактаза може да бъде следствие от първично чревно заболяване. Непоносимостта към лактоза често се появява през цьолиакия (глутен-индуцирана ентеропатия). При пълно въздържане от специфичните хранителни компоненти първичното заболяване лекува, а вторичният дефицит регресира. Лактазната недостатъчност също се развива в много случаи след резекция на стомаха (частична стомах отстраняване) поради нефизиологичното натоварване на тънко черво (дисбиоза).
Курс и прогноза: Толерантността към лактоза варира от човек на човек и зависи от индивидуалната активност на теста за лактаза. Следователно минимално допустимото количество лактоза трябва да се определя индивидуално. В много случаи непоносимостта към лактоза не може да бъде излекувана, така че засегнатите трябва да следват ниско или без лактоза диета до края на живота си. Важно е да се гарантира адекватно калций прием, така че рискът от остеопороза (загуба на костна маса) не се увеличава чрез избягване или ограничаване на консумацията на мляко и млечни продукти. В случай на вторична непоносимост към лактоза не трябва да се очакват сериозни усложнения. В този случай фокусът е върху лечението на основното заболяване.
