Критично заболяване Полиневропатия
Критично заболяване полиневропатия (CIP) е периферно заболяване нервната система което се случва най-вече в резултат на тежка травма и в резултат на изкуствено дишане. Повече от половината от пациентите с полиорганна недостатъчност и изискващи вентилация за повече от 2 седмици се развиват симптоми. Точната причина за CIP не е известна, но ако пациентите се лекуват възможно най-рано и се започне подходяща терапия, повечето от тях възвръщат двигателните си умения след няколко месеца. Основният градивен елемент за това е последователният и добре организиран план за физиотерапевтично лечение.
Диагнозата критично заболяване полиневропатия се основава на симптомите и електромиограма (EMG), която показва аксонал увреждане на нервите. Тежестта на полиневропатия след това може да се определи въз основа на оценка за дефицит на невропатия, която класифицира заболяването в различни степени на тежест.
- Мускулна атрофия (намаляване на мускулната маса)
- Симетрична пареза (загуба на мускули), започвайки от долните крайници и в тежки случаи също и на лицето и горните крайници
- Симптоми на парализа
- Повишен риск от декубитус
Злоупотребата с алкохол
Злоупотребата с алкохол също може да доведе до развитие на полиневропатия. Известно е, че алкохолът е нервна отрова и поради това може да причини щети на тях. Типично за невропатия, причинена от злоупотреба с алкохол, е, че тя се проявява най-вече в долните крайници.
Първите признаци на това могат да бъдат изтръпване, изтръпване или a изгаряне усещане. Засегнатите понякога могат да имат променен модел на походка или чувство на слабост в краката. Ако полиневропатията, причинена от злоупотреба с алкохол, се лекува навреме и се спазва последователен план за лечение, повечето пациенти имат добър шанс за пълна рехабилитация. В по-тежките случаи обаче клиничната картина може да стане и хронична.
Oбобщение
Като цяло физиотерапията при полиневропатия играе решаваща роля в симптоматичното лечение и в предотвратяването на прогресията на заболяването. Пациентите трябва да работят в тясно сътрудничество с лекари и физиотерапевти, за да разработят оптимално план за обучение, който след това се прилага последователно.
Всички статии от тази поредица:
