Кожен обрив след антибиотици

Обща информация

Нежелани реакции и странични ефекти на антибиотици често се появяват на кожата. В повечето случаи се появяват безобидни кожни обриви, които отшумяват сами по себе си, когато лекарството вече не се приема. Много рядко могат да възникнат и по-сериозни усложнения поради антибиотичния ефект.

Особено при възрастни хора, кожни промени често се появяват след прием антибиотици защото черен дроб намлява бъбрек функцията е отслабена и следователно антибиотиците могат да се разграждат и отделят по-бавно. Освен това рискът от странични ефекти като a кожен обрив от антибиотици се увеличава, когато се приемат няколко лекарства едновременно, както често се случва при възрастните хора. Това може да доведе до взаимодействия между различните вещества и рискът от кожни реакции се увеличава.

Симптоми

нежелан странични ефекти на антибиотиците може основно да се появи във всички органи, например черен дроб могат да бъдат сериозно повредени. Но най-често кожата реагира на вещества в лекарствата. A кожен обрив причинено от антибиотик може да изглежда много различно.

Вариациите варират от малки, рубеола-подобни петна до големи, леко повдигнати пустули като дребна шарка. Могат да се образуват и мехурчета, пълни с течност, така наречените пшеници и обривът може да се разпространи по цялото тяло. По-рядко могат да се появят и други форми - обривът може да изглежда с формата на мрежа, да показва малки кръвоизливи или силно зачервяване.

Обривът не трябва да причинява никакви симптоми, понякога се появява сърбеж. В повечето случаи обривът се появява до около два до пет дни след започване на приема на антибиотика, но алергични реакции могат да се появят и веднага след приема на антибиотика. Най-голямата опасност тогава е т.нар анафилактичен шок, На алергична реакция което може да доведе до задух.

Сърбежът е често срещан страничен ефект на лекарствен екзантем. Точният механизъм на сърбеж не е напълно изяснен. Предполага се обаче, че не се посредничи от болка рецептори, но чрез свободни нервни окончания.

Вещества като хистамин, който се освобождава от бял цвят кръв клетки по време на псевдоалергични реакции като лекарствен екзантем, стимулират тези нервни окончания. Очевидно обаче усещането може да бъде прикрито от други дразнители като студ или топлина. Поради тази причина охлаждането на сърбящата кожа често помага.

Топлата вода също може да предотврати сърбежа. Отделно от това, може да се предпише антихистамин при силен сърбеж. Антибиотиците, които вероятно водят най-често до нежелани кожни обриви, са така наречените беталактамни антибиотици.

Около 3% - 10% от всички хора, които получават такъв антибиотик, реагират с a кожен обрив. Само около една трета от засегнатите имат истински алергична реакция към лекарството. При повечето хора реакцията върху кожата се медиира от псевдоалергични реакции, точният механизъм зад това все още не е напълно изяснен.

Pfeiffer жлезиста треска е друга често срещана причина за кожен обрив след прием на антибиотици. Pfeiffer жлезиста треска е инфекция с вируса на Epstein-Barr (EBV), срещу който нито един антибиотик не е ефективен, тъй като антибиотиците са ефективни само срещу бактерии. Диагнозата на заболяването обаче не е лесна, често се подозира бактериална инфекция.

Ако засегнато лице със свистене на жлеза треска погрешно получава антибиотика амоксицилин, почти винаги се развива кожен обрив, който се причинява от взаимодействието на вируси и антибиотикът. В редки случаи може да възникне и тежка имунна реакция, и т.нар Синдром на Стивънс-Джонсън или синдром на Lyell, при който кожата се отделя и се развиват болезнени мехури и язви на лигавицата. Особено групата сулфонамидни антибиотици е известна с това.

Амоксицилин е много често срещан антибиотик, който е свързан с пеницилините, но има по-широк спектър на действие от пеницилините. Това го прави подходящо лекарство за респираторен тракт инфекции и средно ухо инфекции. В този момент е важно да се знае, че антибиотиците са ефективни само срещу бактерии и в малко случаи срещу паразити и гъбички, но не и срещу вируси.Не е необичайно обаче да се предписва антибиотик за вирусни инфекции, когато се подозира бактериалната причина за симптомите.

Това често е не само безполезно, но може да има и сериозни странични ефекти. Например, амоксицилин може да предизвика псевдоалергии, ако се предписва при стрептококи ангина се подозира, но всъщност е налице вирусна инфекция. Класически, лекарствен екзантем причинено от амоксицилин се появява главно когато пациентът страда от така наречената инфекциозна мононуклеоза, известна още като свистяща жлезиста треска.

Това заболяване е резултат от инфекция с Вирус на Epstein-Barr, чиито симптоми могат да наподобяват тези на ангина. Защо комбинацията от вирус и амоксицилин причинява понякога тежки кожни обриви, все още не е известно днес. Веднага след като антибиотикът бъде идентифициран като причина за екзантемата, прекратяването на лечението е най-важната мярка.

Както при другите лекарствени екзантеми, прилагането на мехлем, съдържащ кортизон може да осигури облекчение. Отделно от това, процедура, включваща възможни тестове за Вирус на Epstein-Barr трябва да се обсъди с лекуващия лекар. Сега е известно, че голям брой различни лекарства предизвикват фототоксични реакции, когато се комбинират с UV светлина.

Това означава, че под въздействието на UV светлина могат да се образуват вещества, които имат увреждащ или токсичен ефект върху тъканта. Този процес може да бъде предизвикан от слънчева светлина, но още повече от светлина, използвана в солариум. По този начин реакциите представляват специална форма на лекарствената екзантема и могат да възникнат както при външно приложение, така и при прием на лекарства.

Освен някои болка средства, Невролептика, Витамин А препарати за акне терапията и дори зеленчуковите препарати от Йоханискура, Балдриан и Арника са преди всичко антибиотици, тъй като признава силно фототоксичен ефект. На най-високо място тук стои антибиотикът Доксициклин. След това следвайте други вещества от групата на тетрациклиновите антибиотици, в допълнение, така споменатия Gyrasehemmer. За да се изясни дали в действителност присъства фотосенсибилизация за дадено лекарство, може да се извърши тест с UV-A и UV-B светлина във възходяща интензивност. За тази цел обаче предполагаемото лекарство не трябва да се спира преди това.