Много повече от половината от всички гнойни детство менингит е причинено от болестта. Преди 1990 г. едно на 500 деца се заразява с патогена. След това ваксинация срещу Хемофилен грип тип b (Hib) беше въведен с голям успех: броят на инфекциите спадна до около 100 всяка година. Според информация от института Робърт Кох, Hib инфекции с епиглотит or менингит сега са регистрирани само за около 50 души годишно.
Но обратната страна на този успех е, че много хора смятат, че ваксинациите вече не се считат за абсолютно необходими. И все пак ваксинацията се понася добре от всички деца, като на мястото на ваксинацията се наблюдават само случайни реакции като временно зачервяване, подуване и болка или кратко подуване на лимфа възли. Доста редки са грип-подобни симптоми или кожен обрив.
Как и кога се прави ваксинация?
Постоянният комитет по ваксинация (STIKO) към института Робърт Кох препоръчва ваксинация срещу Hib за всички бебета след завършване на втория месец от живота според календара за ваксинация за деца и юноши. За основна имунизация се прилагат две дози ваксина най-малко осем седмици с изключение на завършения втори месец от живота (на възраст от четири месеца). Трета ваксинация се прави най-малко шест месеца с разлика от предишната втора ваксинация, т.е. между завършения 11-и и 14-ия месец от живота. В зависимост от схемата на ваксинация, допълнителна ваксинация може да се прилага на възраст от три месеца.
За основна имунизация Hib ваксинацията може да бъде приложена, например, с еднопосочна комбинирана ваксина едновременно срещу тетанус, полиомиелит, коклюш, дифтерит намлява хепатит Б. Бустерни ваксинации срещу бактерията Hib не се осигуряват след завършване на основната имунизация.
От петгодишна възраст ваксинацията срещу Hib се прилага само в изключителни случаи. Ваксинацията е мъртва ваксина, която съдържа само характерни повърхностни структури (антигени) на бактерията. Това прави ваксинацията добре поносима. Ваксината се инжектира в мускул, отстрани на седалището или горната част на ръката или стегнат мускул. Ако детето е болно, не трябва да се прави ваксинация, но педиатърът внимателно изследва малкия пациент преди ваксинацията.
Какво се случва по време на ваксинацията?
Когато се ваксинира, човек става имунизиран, без да се налага да преминава през пълната сила на конкретното заболяване. Човешката защитна система приема цели патогени или части от патогени чрез ваксината. Тялото реагира със своите защитни механизми чрез формиране антитела. Ваксинациите с атенюирани патогени понякога могат да причинят слаба клинична картина на съответното заболяване. Ваксини може да съдържа или атенюирани, възпроизводими бактерии or вируси (на живо ваксини , като дребна шарка, шарка, коремен тиф през устата) или инактивирани патогени (инактивирани ваксини , като тетанус, дифтерит or хепатит B).
Инактивираните ваксини съдържат или целия инактивиран микроорганизъм, или само онези части от него, които могат да предизвикат защитен имунен отговор. Целта на ваксинацията е да даде възможност на организма да реагира много по-бързо или вече да има защитни средства в случай на последваща „истинска” инфекция с патогена.
