Какво е чувството за баланс? | Баланс

Какво е чувството за баланс?

Усещането за баланс е сетивно възприятие, което дава на тялото информация за позицията му в пространството. Усещането за баланс се използва за ориентиране в пространството и заемане на балансирана поза, както в покой, така и в движение. Тялото получава информация от вътрешното ухо, очите и ставите.

Всички те се сближават в мозък стъбло и се обработват там. От една страна, вътрешното ухо се състои от двата макуларни органа sacculus и utriculus, които възприемат вертикално (напр. при шофиране с асансьор) и хоризонтално (напр. при стартиране на кола) ускорение.

От друга страна, тя е съставена от трите арки, които могат да откриват въртеливи движения във всяка посока в пространството. Очите получават визуална информация и също я предават на мозък стъбло. В ставите, имаме и така наречените проприорецептори, които определят позицията на съответната става.

Ако мозък получава противоречива информация, може да се появи замайване. Например, ако сте в кораб в тежко море, органът на равновесието of вътрешното ухо медиира силни ускорения в много различни посоки. Окото обаче иска да ни предаде, че стаята е в покой.

Това предизвиква чувство на световъртеж у засегнатия. Органът на равновесието може да бъде проверена за неговата функционалност по различни начини. Най-простият начин за тестване е чрез ходене и изправяне на тестове с отворени и затворени очи.

Друга възможност е тестът с въртящ се стол. Тук пациентът се завърта на стол около собствената си ос за по-дълъг период от време. След забавяне, a нистагъм, което зависи от посоката на въртене, се появява при здрави хора в резултат на стимулацията на арките.

Освен това вестибуларният орган (орган на баланс) може да се провери и чрез калорична стимулация. За тази цел хоризонталните арки се възбуждат една след друга със студена или топла вода, което също причинява a нистагъм с определена посока при здрави хора. A нистагъм е движения на очите с бавен и бърз компонент в хоризонтала (вдясно, вляво). Посоката на бързия компонент дава името на нистагма (десен или ляв нистагъм).