Синоними
Вестибуларен апарат, вестибуларен орган, вестибуларен орган, способност за вестибуларен баланс, координация на движенията, световъртеж, вестибуларен орган
Въведение
Човешкият орган на равновесие се намира в вътрешното ухо, в така наречения лабиринт. Включени са няколко структури, течности и сензорни полета, които измерват ротационни и линейни ускорения, за да поддържат равновесието на тялото и да позволят пространствена ориентация чрез поддържане на постоянно зрително поле.
Анатомия
Органът на равновесие е разположен заедно с част от слуховия орган в вътрешното ухо, който се намира в секция на череп наречена петрозна кост. Тези структури са известни като лабиринти, където костните лабиринти се различават от мембранните лабиринти. Костните лабиринти са взаимосвързани кухини, вградени в костта.
Започва с предсърдие (вестибулум), което продължава напред в кохлеята (част от слуховия орган) и назад в полукръглите канали (част от органа на равновесие). Този костен лабиринт съдържа течност с бистра вода, наречена перилимфа, в която мембранният лабиринт се носи. Перилимфата следва структурата на костния лабиринт и по този начин представлява изхода му.
Освен това се пълни с течност, вискозната ендолимфа. Друго разделение на лабиринта е на вестибуларно и кохлеарно. Кохлеарът принадлежи на органа на слуха, докато вестибуларният образува органа на баланс и се състои от няколко взаимосвързани части: Арките са перпендикулярни една на друга.
По отношение на осите на тялото горните 45 градуса се отклоняват от средната равнина (огледалната ос на тялото работа през глава и крака), задните 45 градуса се отклоняват от челната равнина, а страничните 30 градуса се отклоняват от хоризонталната равнина. Мембранният лабиринт съдържа няколко сензорни полета, така наречените сензорни епителии, които са отговорни за придобиването на баланс параметри. В Sacculus и Utriculus това са Macula sacculi и Macula utriculi (Macula = петно), които са под прав ъгъл един спрямо друг.
В арките това са 3-те ампулари на криста (криста = слабините). Информацията, получена чрез тези сензорни полета, се предава на вестибуларен нерв, вестибуларния нерв, с помощта на сензорните клетки и от там до неговите нервни ядра, вертибуларните ядра в мозък стъбло. От там има връзки с мозък (gyrus postcentralis), гръбначен мозък, други части на мозъчния ствол, малък мозък, мускулите на очите и други части на мускулите.
- Sacculus (малка торбичка)
- Утрикулус
- 3-сводести канали = Ductus semicirculares (полукръгли канали) à горен, заден и страничен
Структурата на различните сетивни епители е сравнима, с изключение на малки разлики. Винаги има сензорни клетки, коса клетки и поддържащи клетки, в които са вградени космените клетки. Всеки коса клетката има няколко клетъчни удължения, а именно дълга (Kinozilium) и няколко къси (Stereozilien).
Те са свързани с връх вляво, който може да си представим като въжеподобни структури между отделните реснички (реснички = реснички). Над коса и поддържащи клетки има желатинова маса, която има различна структура в зависимост от местоположението си. Над макулите в sacculus и utriculus има така наречената желатинова мембрана от статолит, която получава името си от вградената калций карбонатни кристали (= статолити).
Клетъчните удължения на космените клетки изпъкват в тази мембрана. Те обаче не са потопени директно в мембраната, но все пак са заобиколени от тясно пространство, съдържащо ендолимфа. Кристите на сводовете, от друга страна, са покрити от купулата, също желатиновидна маса, в която изпъкват и клетъчните удължения.
Както в макулите, така и в кристалите, космените клетки са свързани с вестибуларен нерв чрез синаптични връзки в органа на равновесие. Сензорните епители са заобиколени от други епителий, но са по-високи и стърчат над него. Течностите, присъстващи в лабиринта, също имат специален състав.
Перилимфата, която заобикаля мембранния лабиринт, съдържа водна течност, съдържаща електролит, подобна на тази на интерстициалната течност в тялото. Това означава, че натрий съдържанието е високо, но калий съдържанието е ниско. Механизмът на образуване на перилимфа не е добре разбран; връзката със субарахноидалното пространство на мозък, който се намира между мозъка и мозъчните обвивки, вероятно играе роля. Ендолимфата, съдържаща се в мембранния лабиринт, също е течност, но за разлика от перилимфата съдържа малко натрий и много калий. Ендолимфата се произвежда от структури както във вестибуларния лабиринт, така и в кохлеарния лабиринт (stria vascularis). Различното съдържание на електролити (= йони) е важен за възбуждането на сензорните клетки, които могат да предават информация на мозъка.
