История на пластичната хирургия
Пластичната хирургия, особено естетичната хирургия, преживя силен подем, особено през последните десетилетия, и в днешно време вече не е привилегия на супер богати и филмови звезди и по този начин стана социално приемлива. Въпреки това, противно на широко разпространеното предположение, произходът на пластичната хирургия може да бъде открит още през 1000 г. пр. Н. Е. Документи документират редовно изпълнявани нос операции около 1200 г. пр. н. е. в Индия, където от челото е отстранен клапан от тъкан и от него е оформен нос.
На заден план стои фактът, че според древноиндийското законодателство престъпниците са ампутирали носа си в знак на марка. В древни египетски находки от мумии, козметична хирургия са открити и процедури като пришити уши. Гръцкият лекар и учен Хипократ (460-377 г. пр. Н. Е.)
вече описани процедури за корекция на деформирани носове и през I в. сл. н. е. римският учен Целз обяснява методите за операция на „харели” устна и небцето). В тъмното средновековие обаче подобни изкуства и експерименти бяха напълно забравени, така че дори беше намръщено и наказуемо от закона да се предполага, че променя дадената от Бог форма на човека. Едва през Ренесанса (френски за прераждане) науки като медицина и хирургични техники отново процъфтяват.
Една от най-известните творби, „De curtorum chirurgica“ (възстановяването на нос) от Гаспаре Талякоци (1546-1599) описва по-нататъшно развитие на индийския ринопластика, в който кожата идва горната част на ръката през отдалечен педал. Честа област на приложение в този момент е възстановяването на тъканни дефекти като тези на нос или уши, причинени от сифилис, който вече беше широко разпространен по това време. Пластичната хирургия преживява по-нататъшен подем през 19-ти век, когато новаторски открития в анатомията и естествената наука правят възможни нови процедури.
В немскоговорящия свят лекарят Йохан Фридрих Дифенбах (1795-1847), който е работил по хирургични техники за носа, сухожилия и трансплантации, е особено забележително. След Втората световна война, която естествено доведе до голям брой ранени, микрохирургията даде възможност за нова ера в пластичната хирургия. Вече беше възможно да се обединят малки кръв съдове намлява нерви за зашиване на тъкани в нови области на тялото чрез осигуряване на кръвоснабдяването. Това направи възможно, например, да се прикрепят отново ръцете и краката или свободно да се прехвърли кожата върху неоткриваеми рани.
Всички статии от тази поредица:
