Тиреолиберинът е освобождаващ хормон, синтезиран в хипоталамус което косвено влияе върху синтеза на щитовидната жлеза хормони Т3 и Т4 чрез активиране на освобождаването на тиреоид-стимулиращия хормон TSH, както и синтеза и освобождаването на пролактин при жените. Тиролиберинът също участва като a невротрансмитер в контрола на различни регулаторни вериги като циркаден ритъм, терморегулация, болка потискане и при симпатично контролирани процеси.
Какво представлява тиролиберинът?
Тиреолиберинът, наричан още тиреотропин освобождаващ хормон (TRH), принадлежи към химическата група на модифицираните трипептиди, тъй като свързва три аминокиселини чрез пептидни връзки, което го прави структурно еквивалентен на протеини. Хормонът се синтезира - стимулира от симпатиковите нервни импулси - в хипоталамус. В предния дял на хипофизата (HVL) тиреолиберинът стимулира производството на тиреоид-стимулиращия хормон TSH, което от своя страна стимулира синтеза на щитовидната жлеза хормони тироксин T3 и неговия предшественик T4 в щитовидната жлеза (щитовидна жлеза). Тиролиберинът обаче реагира само условно на отрицателна обратна връзка при наличие на достатъчно количество щитовидна жлеза хормони, така че синтезът на тиролиберин се намалява само незначително, дори при наличие на достатъчни концентрации на Т3 и Т4. Това вече предполага, че контролният хормон изпълнява други важни функции в метаболизма. Всъщност е установено, че тиреолиберинът действа като невротрансмитер в централната нервната система (CNS) в мозък, влияещи на много вегетативно и симпатично контролирани процеси. Известно е, че тиреолиберинът участва, например, в терморегулацията и болка потискане и в циркадни метаболитни ритми, и че той контролира сърце скорост и кръв натиск през блуждаещия и симпатичен нервната система и стимулира секрецията на определени жлези, като панкреаса и други.
Функция, действие и задачи
Тиролиберинът изпълнява различни задачи и функционира като контролен хормон. Той влияе на широк спектър от метаболитни процеси и почти би могъл да бъде наречен глобален контролен хормон за човешкото тяло. На преден план обикновено е неговата функция като освобождаващ тиреотропин хормон, въпреки че тази функция е само по-малката част от задачите и ефектите на тиролиберин. Като освобождаващ хормон, тиреолиберинът също играе роля в освобождаването на женския контролен хормон пролактин, който насърчава растежа на женските гърди и мляко производство по време на лактация. Особено в опасни ситуации или когато има непосредствен спад в телесната температура, тиреолиберинът индуцира синтеза на тиреоид-стимулиращия хормон TSH в предната част на хипофизата чрез симпатиковата нервната система, така че много метаболитни процеси в тялото се стимулират с консумация на енергия и съответно генериране на топлина. Влиянието на тиреолиберин върху тироксин баланс по този начин се случва само косвено чрез активирането на друг контролен хормон. Още по-значими са задачите и функциите, които тиреолиберинът приема като контролен хормон в ЦНС в мозък и за въздействие върху ендокринните и екзокринните жлези като панкреаса. От особено значение е участието му в терморегулацията, болка потискане и контрол на циркадните метаболитни процеси. В съответствие с възбуждането на симпатична нервна система by хормони на стреса, тиролиберинът се увеличава сърце скорост и кръв налягане и осигурява спирачка за приема на храна и течности. Контролният хормон подкрепя симпатиковата възбуда чрез различни метаболитни процеси, които служат за програмиране на тялото за висока физическа мощност в краткосрочен план за полет или атака в стресови ситуации. В допълнение към хормони на стреса адреналин намлява норадреналин, тиреолиберинът поема централна и глобална контролна функция при превръщането на тялото в остра и хронична стрес ситуации. По този начин тиреолиберинът играе важна роля в поддържането и контрола на глобалния телесен метаболизъм или хомеостазата, заедно с различни други контролни хормони и невротрансмитери.
Образуване, поява, свойства и оптимални нива
Тиролиберинът, подобно на много други контролиращи и освобождаващи хормони, се синтезира в хипоталамус. Състои се само от три аминокиселини свързан чрез пептидни връзки. Хормонът се синтезира чрез изрязване на тетрапептид от про-тиреолиберина и превръщането му в тиреолиберин чрез няколко етапа на превръщане. Про-тиреолиберинът се състои от общо 280 аминокиселини. Активният тиреолиберин се нарича още модифициран трипептид, тъй като е защитен от разграждане от пептидази чрез незначителни модификации. След синтез в хипоталамуса, хормонът се транспортира чрез специална проводима система до предния лоб на хипофизната жлеза, където упражнява своя ефект като освобождаващ хормон върху освобождаващия хормон TSH за контрол тироксин баланс. Тъй като биологичният полуживот на тиреолиберин е само няколко минути, неговият концентрация в периферни кръв не може да бъде открит. Вместо това, така нареченият тест за тиреолиберин може да се използва за изясняване на степента, до която хормонът влияе върху нивото на TSH в кръвта. Ефективността на тиреолиберин върху много други метаболитни процеси в зависимост от състоянието на симпатична нервна система не могат да бъдат измерени или открити директно.
Болести и разстройства
Най-често срещаните проблеми, свързани с производството на тиреолиберин, се крият в свръхпроизводството на хормона, което от своя страна води до повишена секреция на контролния хормон TSH с ефекта на причиняване на т.нар третичен хипертиреоидизъм, свръхпроизводство на тиреоиден хормон с всички съпътстващи симптоми като променен метаболизъм и разширяване на щитовидната жлеза. Свръхпроизводството на тиролефин може да бъде причинено от патологична промяна в хипоталамуса или може да се е образувал тумор в тялото, който синтезира самия тиролефин и не реагира на регулаторна верига, така че освобождаването на хормона става напълно независимо от другите контролни хормони и не може да бъде спряно лесно. Известни са и редки случаи на недостатъчно производство, които след това олово до дефицит на тиреоидни хормони. Очевидният дефицит може да бъде причинен и от патологични промени в предния дял на хипофизата (HVL), когато тиролиберинът в HVL не успее да упражни стимулиращия си ефект върху контролния хормон на TSH.
